Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
София, 26.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 485/2008 година по описа на V гр.отделение
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на М. К. С. от гр. С. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 31. Х.2007 г. постановено по в.гр.д. № 338/2006 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с моралните и етични норми.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Ищциге Н. Я. К., Ш. Я. С., М. К. С., М. М. Й. и К. Й. Й., всички от гр. С. като наследници на Я. К. П. , починал през 1941 г. са предявили иск с правно основание чл. 108 от ЗС, изменен в положителен установителен иск за право на собственост върху незастроено дворно място с площ от 705 кв.м. съставляващо имот пл. № 2* участващ като идеална част в УПИ парцел **** класно училище в кв. 221 по ЗРП на гр. С., който им е възстановен с решение на ПК от 13. Х.1994 г, срещу ответниците Г. Н. Г., Р. Н. Г. и Х. Н. Г., за който имот ответниците се снабдили с нот.акт за собственост № том ІІІ дело № 527/1998 г. За съвместно разглеждане с първоначалния изменен по реда на чл. 116 от ГПК (отм.) иск е приет и насрещен иск на ответницата Р. Н. Г. от гр. С. срещу ищците с правно основание чл. 108 от ЗС за собственост на процесния имот в качеството на наследник на Н. Г. К. по отношение на същия имот с по-малка площ от 476 кв.м. при посочени конкретни граници. С решението на Смолянския районен съд от 25.ІІ.2004 г. по гр.д. № 873/2002 г. е отхвърлен първоначалния положителен установителен иск за собственост на петимата ищци срещу тримата ответници и е уважен насрещния осъдителен иск с правно основание чл. 108 от ЗС. С решение на Смолянския окръжен съд от 13.VІІ.2004 г. по в.гр.д. № 157/2004 г. първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила.
По касационна жалба на петимата ищци Върховният касационен съд, състав на ІV-б гр. о. с решение № 363/27.VІ.2006 г. постановено по гр.д. № 3023/2004 г. е обезсилил въззивното решение и е върнал делото на Смолянския окръжен съд за ново разглеждане от друг състав след отстраняване нередовности в исковата молба, касаещи индивидуализацията на спорния имот по двете искови молби – както на първоначалните ищци, така и на насрещната ищца Р. Г. , съобразно актуалното положение на имота по действащия регулационен план на населеното място.
При новото разглеждане на спора с молба вх. № 4756/19.ІХ.2006 г. по в.гр.д. № 338/2006 г. ищците са уточнили индивидуализацията на имота, а с молби № 4743/19.ІХ.2006 г. и от 12. ХІІ.2006 г. това е сторила и насрещната ищца Р. Г. При така уточнената претенция и след изслушване на заключения на вещото лице инж. Д от 22.ІІ.2007 г. с приложени скици три броя към него и от 6.VІ.2007 г. с приложени две скици към него е изяснено, че процесния имот пл.2328 със заповед от 23.V.1997 г. е разделен на две и е бил под № 2* и 2404, като източната част пл.2328 е записана на наследници на Н. К. , а западната с пл. № 2* е на н-ци на Д. А. Първият от тях по кадастралната карта на гр. С. е под № 9* и е означена с жълт цвят на приложената скица. Съседният имот 2404 е извън процесния и е записан на други собственици. При така уточнените индивидуализиращи данни за процесния имот Смолянският окръжен съд с решението си от 31. Х.2007 г. по в.гр.д. № 338/2006 г. е оставил в сила първоинстанционното решение на Смолянския районен съд от 5.ІІ.2004 по гр.д. № 873/2002 г. като в него е отразил данните относно индивидуализацията на процесния имот според установените данни от техническите експертизи на инж. С в съответствие с направените уточнения на ищците – първоначални и насрещна. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
При обосноваване на изводите си съдът детайлно е изяснил спорните факти, съпоставил е твърденията на страните с данните по приложените преписки на П. комисия още в районния съд относно въведените основания за притежаване на правото на собственост у насрещните страни, изследвал е конкретно доказателствата, ангажирани от двете страни и е обосновал правилен извод за притежанието на спорния имот, представляващ незастроено място в гр. С. с триъгълна форма, в което понастоящем се намира преместваем фургон, към патримониума на наследодателя на ответниците Н. Изяснено е, че в същата местност М. бърце наследодателя на ищците Я е притежавал друг недвижим имот със значително по-голяма площ, както е посочено в приложените към преписката на П. комисия, който е нанесен като имот пл. № 2* на наследници на К. Я. К. , конкретизиран на скицата на в.л. Стоева в близост до дълбоко дере – стр.77 от въззивното производство. Събраните по делото гласни доказателства са съпоставени с данните относно установените съседи на имота при внасянето му в ТКЗС и при описанието му при деклариране в емлячните регистри през 1929,1935 г. и 1949 г., както и основанието за придобиване – за ищците по покупка от К. Я. К. и при съседи П. Д. и Ан. М. деклариран едва през 1949 г., а внесения в ТКЗС от наследодателя на ответниците по първоначалния иск Н. К. е с площ 0.5 дка и с граници Д. А. , К. Я. и Я. К. Обоснованите въз основа на анализа на гласните доказателства изводи са правилни – установено е, че процесното триъгълно незастроено дворно място в гр. С. е принадлежало по наследство на наследодателя на ответниците по първоначалния иск Н. Г. К. , което той е получил от своя баща Г те са го владяли преди внасянето му в ТКЗС в необходимия за придобиване по давност 20 годишен срок. Няма спор по делото, че ищците са във владение на този имот, поради което законосъобразно е уважен осъдителния иск с правно основание чл. 108 от ЗС на насрещната ищца в качеството й на наследница на Н. К. срещу първоначалните ищци по делото. Поради това и законосъобразно е отхвърлен положителния установителен иск за собственост на първоначалните ищци като наследници на Я. П. по отношение на същия недвижим имот.
Доводите в касационната жалба на М. С. почиват главно върху данните от приложеното гр.д. № 158/1996 г. на Смолянския районен съд водено от М. Н. К. – майка на насрещната ищца Р. Н. Г. срещу част от настоящите ищци и други лица като ответници по спора. В него като придобивно основание тя се е позовавала на извършено от баба й Ш. П. дарение на този имот през 1936 г., след което съпругът й Н. К. го декларирал като свой имот заедно с останалите наследствени свои имоти и ги внесъл в ТКЗС. В жалбата липсва каквото и да е позоваване на събраните по настоящото дело доказателства. Доводите на касаторката са без връзка със данните по спора, с който е сезирана настоящата инстанция. Оплакването, че съдът не е кредитирал показания на свидетел М е несъстоятелно, тъй като такъв свидетел не е разпитван нито при разглеждане на спора в Смолянския районен съд, нито при повторното разглеждане на делото в окръжния съд. Също несъстоятелно е оплакването, че не са били приложени преписките за възстановяване имотите на Г. К. , респ. на наследниците от П. комисия гр. С.. Н. , това е сторено още в Смолянския районен съд, който е изискал и приложил и двете преписки на П. комисия, изпратени с писмо № 001095/21.VІІІ.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. С. стр. 82 до 100 на първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното касационната жалба е неоснователна. При разглеждане на спора и постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК(отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК(отм.). При този изход на спора на ответницата по жалбата Р. Г. следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 200 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 280 от 31. Х.2007 г. постановено по в.гр.д. № 338/2006 г.
ОСЪЖДА М. К. С. от гр. С., ул. Г. № 2 да заплати на Р. Н. Г. от гр. С., ул. В. № 1 направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: