О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 25.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 8/2009 година
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Д. от гр. С. подадена чрез адв. Т от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд, 1 състав постановено по гр.д. № 274/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския градски съд от 31. Х.2007 г. по гр.д. № 227/2000 г. за уважаване на предявения от А. А. Б. иск за обезщетение за ползване на собствения й апартамент от страна на жалбоподателя за периода от 7.VІ.1999 г. до 15.ІІІ.2000 г. с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД до размер на 9 709 лв.
Ответницата по жалбата А. Б. не е подала отговор по чл. 287 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 287 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на 4 гр. о. взе предвид следното:
С решение на Софийския районен съд, 54 състав от 6.ІІІ.1995 г. по гр.д. № 2413/1992 г. оставено в сила с решение на ВКС, ІV гр.отделение постановено на 7.VІ.1999 г. по гр.д. № 400/1998 г. на ищцата по настоящото дело А. Б. е възстановена собствеността на основание чл. 7 от ЗВСОНИ върху апартамент в гр. С., ул. Т. със застроена площ 215.48 кв.м., като е уважен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Д. Р. Д. – жалбоподател в настоящото производство.
Предявената претенция по настоящото дело е за присъждане на обезщетение за ползването на този апартамент за периода от 1.VІ.1999 г. до 15.ІІІ.2000 г. без основание от ответника Д. Р. Д., иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД, който е уважен с решение на Софийския градски съд І отделение, 5 състав от 31. Х.2007 г. по гр.д. № 227/2000 г. до размер на 9709лв и е отхвърлен в останалата част до предявения размер 25 000 лв и за останалия период от 1.І.1997 г. до 7.VІ.1999 г. Въззивното решение от 21.ІV.2008 г. по гр.д. № 274/2008 г. на Софийския апелативен съд оставя в сила първоинстанционния съдебен акт.
В касационната жалба се поддържа направеното възражение по иска за нищожност на решението на съда по предходния спор по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС, без да се конкретизира поради каква причина е налице този порок. Твърдяната непълнота при произнасяне по този спор без да се конкретизира какво е основанието за нищожност на придобивната сделка на праводателя на жалбоподателя Р. Д. с договора за продажба от 1964 г. не води до извод, че съдебният акт на СРС, ГК, 54 състав по преюдициалния спор, установяващ активната легитимация на ищцата Б като собственица на реституирания имот, е опорочен. В изложението към жалбата не са формулирани въпросите по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК, което представлява задължително изискване за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване. Доколкото за нищожността и недопустимостта на постановените съдебни актове ВКС е длъжен да следи служебно, дотолкова настоящата инстанция проверява обжалваното въззивно решение. Поставените въпроси за нищожност и недопустимост на решенията касаят обаче съдебните актове по преюдициялния спор, предшестващ завеждане на настоящото дело за присъждане на обезщетение за ползване на собствения на ищцата недвижим имот от страна на ответника без правно основание във визирания период от време. Наличието на влязъл в сила съдебен акт за предаване владението на процесния апартамент, безспорността на факта, че жилището е ползвано именно от жалбоподателя Д. в процесния период от време, са въпросите, обусловили произнасянето на съда по спора, предмет на настоящото исково производство с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД. Поставените въпроси в жалбата на Д. са във връзка с преюдициалния спор с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 от ЗС и целят преразглеждане на спор, завършил с влязъл в сила съдебен акт, което е процесуално недопустимо в рамките на разгледаната претенция по чл. 59 ал.1 от ЗЗД.
При установеното отсъствие на изискванията на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ВКС не следва да допуска касационен контрол на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, І състав от 21.ІV.2008 г. постановено по гр.д. № 274/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: