О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 332
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 152/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. а. д. (ЗАД)“А” АД представлявано от изпълнителния директор Р чрез юрисконсулт П. В. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд от 5. Х.2009 г. постановено по гр.д. № 322/2009 г., с което е оставено в сила решението на Разградския окръжен съд от 27.V.2009 г. постановено по гр.д. № 381/2008 г., с което е осъден частният съдебен изпълнител (ЧСИ) С. А. Г. от гр. Т. да заплати на “Г” Е. гр. Т. със собственик Г. Х. А. на основание чл. 74 от Закона за ЧСИ обезщетение в размер на 32 429 лв и законната лихва върху нея от 19.VІІІ.2008 г. до окончателното й изплащане, както и 5659.16 лв съдебни разноски на основание чл. 74 от Закона за ЧСИ.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата и ищец по делото “Г” ЕООД- Т. чрез адв. Д от А. колегия гр. Т., в който се поддържа, че за жалбоподателя липсва правен интерес да обжалва въззивното решение, тъй като към момента на деликта не е съществувало застрахователно правоотношение между ответника ЧСИ С. Г. и ЗАД “А”. На второ място липсва формулиран от страна на жалбоподателя конкретен материално правен или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Соченото основание за допускане на обжалването – липса на съдебна практика относно предпоставките, обуславящи отговорността на ЧСИ за вреди, според ищеца по делото не е налице, тъй като разпоредбите на чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК препращат към общия институт на непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД, по който съществува обилна съдебна практика и многобройни теоритични разработки.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение съобрази следното:
Предявен е иск от “Г” Е. – Т. представлявано от управителя Г. Х. А. срещу С. А. Г. – ЧСИ в гр. Т. за сумата 25 100 лв, увеличен на основание чл. 214 ал.1 от ГПК до размер на 32 429 лв за причинените вреди от изпълнително действие опис и изземване на движими вещи от магазин на дружеството на 13. ХІ.2007 г. С писмен отговор вх. № 5471/12. ХІІ.2008 г. на ответника С. А. Г. е направено искане за привличане на трето лице помагач на ЗАД “А” АД гр. С., което е уважено от Разградския окръжен съд с определение от 17. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 381/2008 г. С решението на Разградския окръжен съд от 27.V.2009 г. по гр.д. № 381/2008 г. искът е уважен изцяло, като съдът е констатирал, че решението е постановено при участие на трето лице помагач ЗАД”А” АД.
По въззивни жалби на ЗАД “А” АД и на ответника Ч. А. Г. Варненският апелативен съд с решението си от 5. Х.2009 г. по гр.д. № 322/2009 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. По жалбата на настоящия касатор ЗАД “А” АД съдът е приел от фактическа страна, че сключените договори между ответника и третото лице – помагач касаят застрахователни правоотношения за периодите от 1. ХІ.2006 до 31. Х.2007 г. както и от 1.І.2008 г. до 31. ХІІ.2008 г., докато атакуваните изпълнителни действия са осъществени на 13. ХІ.2007 г., т.е. за тях не важи застраховката за професионалната отговорност на ЧСИ по приложените общи условия на “Професионалната отговорност – частни съдебни изпълнители“ л.34-37 от първоинстанционното производство. Такова възражение е направило третото лице още при вземане становище по конституирането му в посоченото процесуално качество с молба-становище изх. № 100-82/13.І.2009 г. на ЗАД “А” АД, постъпило по делото на 14.І.2009 г. – л.32 от първоинстанционното производство. При посочената констатация за настоящия касатор липсва правен интерес от обжалването пред ВКС на въззивното решение, в какъвто смисъл направеното възражение от ищеца по делото “Г” Е. е основателно. Той не е обвързан от последиците на осъдителното решение спрямо ответника Г.
На второ място, в изложението на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК касаторът не е формулирал конкретен материално правен или процесуален въпрос относно отговорността на ЧСИ по чл. 74 от ЗЧСИ и чл. 441 от ГПК, а сочи липсата на създадена съдебна практика по такива спорове. Така общо поставен въпросът не може да обоснове правомощие на ВКС за произнасяне. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба, при липсата на обосновка от конкретна необходимост от тълкуване на закона, респ. на непълнота или неяснота на законовата разпоредба. Нещо повече, решаването на такива въпроси нямат значение за изхода на спора по отношение на касатора с оглед установената липса на застрахователно правоотношение между него и ответника по делото към момента на осъществяване на деликта – 13. ХІ.2007 г.
С оглед на изложеното не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване по жалбата на ЗАД “А” АД срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд. При този изход на спора касатора следва да заплати на “Г” Е. –гр. Т. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2000 лв по приложения договор за правна защита и съдействие към отговора по чл. 287 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд от 5. Х.2009 г. постановено по гр.д. № 322/2009 г. по жалбата на ЗАД “А” АД вх. № 5113/23. ХІ.2009 г.
ОСЪЖДА ЗАД “А” АД да заплати на “Г” Е. гр. Т. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 2000 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: