О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 591
София, 01.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 187/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. (ПГ)”В” гр. Д. чрез адв. С от Смолянската адв.колегия срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 19. ХІ.2008 г. постановено по гр.д. № 650/2008 г., с което е оставено в сила решението на Девинския районен съд от 23.VІІ.2008 г. по гр.д. № 5/2008 г. за уважаване на предявените срещу гимназията искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ предявени от Б. Р. Х. от с. З., общ. Доспат.
Ответникът Б. Р. Х. в срока по чл. 287 от ГПК не е представил отговор по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о., взе предвид следното:
Със заповед № А 1318-49/6. ХІ.2007 г. на директора на ПГ “В” гр. Д. на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ е прекратен трудовия договор с Б. Р. Х. назначен на длъжност учител, считано от 7. ХІІ.2007 г. поради намаляване обема на работата. С исковата молба по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ Б. Х. е поискал да се признае за незаконно уволнението му и да се постанови неговата отмяна, да бъде възстановен на работата му като учител в ПГ гр. Д. и да му се присъди обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 6 брутни трудови възнаграждения. Поддържа, че не е установено намаляването обема на работата към момента на заповедта за уволнение, а освен това и работодателят не бил извършил подбор между преподавателите по чл. 329 от КТ. Позовава се и на факта, че от 9. ХІ.2007 г. и до предявяване на иска – 3.І.2008 г. той се намира в отпуск по болест, поради което трудовият му договор не може да бъде прекратен от работодателя на основание закрилата по чл. 333 ал.1 т.4 от КТ. В последното съдебно заседание пред районния съд след представяне на К. трудов договор (КТД) от 8. ХІІ.2005 г., валиден към момента на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Х. , последният се позовава и на закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ, с оглед клаузата на чл.4 т.4 от КТД. Съгласие за съкращаване на ищеца е дадено от С. съвет към ПГ гр. Д. на 15. ХІ.2007 г. на основание чл. 4 от КТД и чл. 328 от КТ, а заповедта за уволнението е от 7. ХІ.2007 г., т.е. не е спазена разпоредбата на чл. 333 ал.7 от КТ. Именно на това основание Девинският районен съд с решението си от 23.VІІ.2008 г. по гр.д. № 5/2008 г. е уважил предявените претенции по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ, а въззивният съд с решението си от 19. ХІ.2008 г. по гр.д. № 650/2008 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт.
В изложението за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на ВС на РБ (чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК)– решение № 298/30.V.1990 г. по гр.д. № 198/1990 г. на ІІІ г.о. Преди всичко, посоченото решение не представлява задължителна практика на ВКС на РБ по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г., поради което може да се поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК във връзка с т.3 на същото тълкувателно решение. В цитираното решение на ВС на РБ, ІІІ г.о. от 1990 г. е посочено, че съдът не е длъжен служебно да следи дали за прекратяване на трудовия договор е взето предварително писмено съгласие на профкомитета. В настоящия случай обаче ищецът се е позовал преди приключване на устните състезания по делото на липсващото предварително съгласие на синдикалния орган в училището – т.е. на закрилата по чл. 333 ал.4 от КТ, във връзка с чл.4 от КТД и то при представяне на КТД по делото като писмено доказателство, така че не е налице служебно произнасяне по този въпрос. В т.2 на молбата-становище за допускане на касационно обжалване на ПГ “В” гр. Д. изобщо не е формулиран въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от значение за правилното прилагане на закона – чл. 280 ал.1 т.3 на ГПК.
В конкретния случай касаторът не е изпълнил задължението си да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284 ал.3 от ГПК, но може само да го уточни и конкретизира, според т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 на ОСГКТК на ВКС. Липсата на така формулиран правен въпрос обуславя неоснователността на направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 540 от 19. ХІ.2008 г. на Смолянския окръжен съд постановено по гр.д. № 650/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: