О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 26.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1923/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. В. от гр. Б. чрез адв. В от САК срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 113/2009 г. в частта, с която е отхвърлен искът му за неимуществени вреди вследствие претърпяна трудова злополука. Като основания за допускане на касационно обжалване касаторът поставя на първо място въпросът за същността на небрежността в гражданското право, респ. за грубата небрежност по смисъла на чл. 201 ал.2 от КТ, който материално правен въпрос се разрешава противоречиво в съдебната практика по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, а освен това има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – противоречие с т.11 от диспозитива на П. на Пленума на ВС на РБ № 4/1968 г., както и за начина на определяне на съпричиняването на пострадалия във връзка с определяне размера на неимущестевните вреди. Формулиран е и материално правен въпрос за меродавния момент за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, по който съществува противоречива съдебна практика от една страна, а от друга- имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя изхода на делото. На последно място е поставен процесуалният въпрос за същността на въззивното обжалване, като жалбоподателят счита, че диспозитива на обжалваното решение на Благоевградския окръжен съд не съответства на разпоредбата на чл. 208 ал.1 от ГПК(отм.) в редакцията му от 1997 г., а на редакцията на същия текст до изменението му през 1997 г., докогато второинстанционното производство имаше характер на контролно-отменително. Приложена е и съдебна практика на състави на ВС и ВКС на РБ, както и задължителни тълкувателни актове на ВС и ВКС на РБ.
В срока по чл. 287 от ГПК са постъпили писмен отговор от адв. М, както и отговор от адв. Г, пълномощници на М. комбинат “Р”и правоприемника му “Т” АД от гр. Б., представлявани от изпълнителния директор Д, с приложена съдебна практика, в които се изразява становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд, тъй като не са налице основанията по чл. 280 от ГПК за това. Евентуално се поддържа, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Приложена е съдебна практика в подкрепа на изложените доводи и съображения.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК във връзка с чл. 60 ал.6 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
М. С. В. е предявил искове с правно основание чл. 200 от КТ срещу работодателя си М. комбинат “Р” АД за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на трудова злополука станала на 18. Х.2005 г. за сумата 190 000 лв, както и за имуществените вреди от същата злополука, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което получавал преди злополуката и по време на отпуска за временна нетрудоспособност, за разликата между бр.тр.възнаграждение което би получавал и размера на инвалидната му пенсия за периода до навършване на възраст за придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст на 22.VІ.2012 г., за направените разходи за медикаменти и превръзки за увредената лява ръка, за направените пътни разходи във връзка с поставяне на протеза, разходи за изработване на козметична протеза на горен крайник, разходи за санаториално лечение общо за сумата 36 087 лв, увеличени по реда на чл. 116 от ГПК(отм.) с 3900 лв на 39 987 лв. С решението на Благоевградския районен съд от 12. ХІ.2008 г. по гр.д. № 415/2008 г. искът за неимуществени вреди е уважен до размер на 18 000 лв при признати 70% съпричиняване от страна на пострадалия по чл. 201 ал.2 от КТ, а претенциите на имуществени вреди са уважени до размер на 1062.40 лв. В останалата част до предявените размери претенциите са отхвърлени.
По въззивни жалби на двете страни – на ищеца – в отхвърлената част на претенциите, а на ответника – в уважената част, Благоевградският окръжен съд с решението си от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 113/2009 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт в неговата уважена част относно иска за неимуществени вреди над 9000 лв до присъдените 18 000 лв, както и в частта относно присъдената държавна такса . Оставил е в сила решението в останалите обжалвани части. Касационната жалба на ищеца е относно претенцията за неимуществени вреди в отхвърлената част.
Формулираните материално правни въпроси в изложението към касационната жалба имат значение за крайното решение на спора, решени са в противоречие с трайно установената съдебна практика, а по част от тях съществува и противоречива практика. Освен това имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя необходимостта от допускане на касационното обжалване на въззивното решение при наличие на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК. При постановяване диспозитива на съдебния акт е допуснато и посоченото в раздел V на изложението към касационната жалба процесуално нарушение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд от 15.VІІ.2009 г. по гр.д. № 113/2009 г. в отхвърлената част на претенцията за неимуществени вреди по жалбата на М. С. В. от гр. Б. чрез адв. В от САК.
Държавна такса по жалбата на ищеца по чл. 200 от КТ не се дължи.
Делото да се докладва на Председателя на ІV гр. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: