О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1274
София, 11.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 5370/2008 година по описа на ІІ гр.отделение на ВКС
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. С. от гр. Д., Варненско чрез адв. К от В. АК срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд от 7.ІІІ.2008 г. по гр.д. № 2051/2007 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на решението. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочено произнасянето по съществен материално правен въпрос във връзка с приложение на разпоредбата на чл. 17 ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията й към момента на извършване на доброволната делба, който е от значение за точното прилагане на закона – чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните страни Р. Ч. и С. П.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Станка В. П. и Р. В. Ч. от гр. В. са предявили иск за делба срещу жалбоподателката Л. В. С. на оставените в наследство от баща им В. (Вълчо) И. Г. земеделски земи в землището на с. Б.. С решението на Варненския окръжен съд е допусната делба между трите съделителки при дялове по 3/8 ид.части за Л. и Р. В. и 2/8 за С. В. П. Трите съделителки са дъщери на наследодателя В, който след смъртта си през 1971 г. е оставил като свои наследници освен дъщерите си и съпругата си М. К. Г. , починала през 2004 г. и оставила за свои наследници двете си дъщери Л. и Р. Станка П. е дъщеря от първия брак на общия наследодател. С нотариално заверен договор за делба на наследствени земеделски земи от 12.VІІ.1995 г. четирите законни наследници на В. Г. са си поделили земите, възстановени с решение на Поземлената комисия по чл. 14 ал.1 т.2 от ЗСПЗЗ, като процесните нива от 1220 кв.м. в местн. Старо село и изоставена нива с площ от 920 кв.м. в местн. Тумбата са били поставени в дял на М. К. Г. В този договор обаче не са посочени нито съседи, нито е означен номера по действащ план. Поради това Варненският окръжен съд е приел, че сключения договор за доброволна делба е с невъзможен предмет и е поделил процесните имоти между всички наследници на В. Г. при съобразяване и с новооткритото наследство на М. Г. , починала през 2004 г., на която наследници са само Р. и Л.
Поставеният в касационната жалба материално правен въпрос за приложението на чл. 17 ал.2 от ЗСПЗЗ в редакцията му до 2002 г., когато е отменена посочената алинея, е неотносим към настоящия спор, тъй като първата от двете ниви с площ от 1220 кв.м. е възстановена в стари реални граници, а само втората – с план за земеразделяне, докато разпоредбата на чл. 17 ал.2 от ЗСПЗЗ касае земите, възстановени с план за земеразделяне.
С оглед на изложеното, не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 7.ІІІ.2008 г. постановено по в.гр.д. № 2051/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: