3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
С., 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 741/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на доц. И. Г. Б. от[населено място], чрез адв. А. П. от С. адв.колегия срещу въззивното решение №260 на Л. окръжен съд от 22.Х.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 361/2009 г., с което е оставено в сила решението на Л. районен съд № 733 от 6.ІІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 268/2006 г. за отхвърляне на иска му срещу Техническия университет[населено място], Техническия колеж[населено място] и В. П. К. с правно основание чл. 87 ал.1 от КТ за обявяване незаконосъобразност на проведения избор за директор на Техническия колеж съгласно решение на Общото събрание на колежа от 4.V.2004 г. Поддържат се оплаквания за противоречие с материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК не са постъпили отговори на жалбата от ответниците по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът Б. е бил кандидат за поста директор на Техническия колеж[населено място] към Техническия университет[населено място] в избора, проведен на 4.V.2005 г. от Общото събрание на колежа, на което е избран дотогавашния директор доц. В. К., за когото това е бил втори мандат като изборен директор. Първият му мандат е от 2000 г. От 1990 г. К. е бил назначен на същата длъжност в П. институт по машиностроене и електроника[населено място], чийто правоприемник се явява Техническия колеж[населено място].
Ищецът Б. не е бил допуснат до избора, понеже неговата научна специалност не отговаря точно на изискванията на чл. 26г ал.3 от Закона за висшето образование – хабилитиран е в научна област “естествени науки”, а К. – в специалност “М. и машинознание” в научна област “технически науки”. Освен това Б. не е представил биографична справка, изисквана от чл. 60 ал.3 на Правилника за дейността на Техническия университет Габрово, в чиято структура се намира Техническия колеж[населено място]. Според Б. неговият съперник К. не е имал право на участие в този избор на 4.V.2005 г., понеже е директор на същото учебно заведение още от 1990 г. и за него изборът през 2005 г. не е в рамките на допустимия втори мандат, а се явява “трети – четвърти” според твърденията на ищеца.
В решението на Л. окръжен съд, оставящо в сила първоинстанционния съдебен акт на районния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл. 87 от КТ е прието, че правилно не е допуснат до изборната процедура доц.Б. на две основания – поради несъответствие на научната област, в която е хабилитиран той, на изискванията на чл. 26г ал.3 от Закона за висшето образование и чл. 60 ал.6 т.3 на Правилник на дейността на Техническия университет[населено място] поради непредставената биографична справка за него като кандидат. От друга страна, периодът, в който К. е изпълнявал длъжността директор на Полувисшия институт по машиностроене и електроника от 1990 г. до 2000 г. не се отчита като негов изборен мандат, т.е не е съществувала законна пречка той да бъде избран за втори последователен мандат за периода от 2004-2008 година. Преди постановяване на решението на Л. районен съд по спора по чл. 87 от КТ е изтекъл този мандат, относим към атакувания избор.
За да обоснове искането си за допускане на касационно обжалване, касаторът е формулирал следните въпроси: “Какъв е критерият, според който за едни граждани Закона за висшето образование(ЗВО) влиза в сила, а за други – напр.К., той е правна нула? Така някои ръководители на висши учебни заведения могат да изкарат по 3-4 мандата като назначени (1). Ако между правилника за дейността на ВУЗ и правилниката за дейността на негов филиал има колизия, кой правилник следва да намери приложение?(2) Кой има право да тълкува разпоредбите на ЗВО и може ли това да бъде извършено с писмо от служителите на Министерството на образованието и това писмо да бъде меродавно за съда?”(3). Първият от така формулираните въпроси очевидно има само риторичен смисъл, защото този, а и всеки нормативен акт е задължителен за субектите, за които е адресиран в правовата държава.
Въпросът за съотношението на устройствените правилници на филиала и ВУЗа, в чиято структура е филиала, има връзка с изискването за представяне на биографичната справка, неизпълнението на което е посочено от съда като второ основание за недопускане на ищеца до процедурата за избор на директор на колежа. На този въпрос въззивният съд е отговорил в съответствие изискванията на закона и правната логика, в смисъл, че изискванията на нормативния акт на ВУЗа, към който е филиал Техническия колеж[населено място] важат и за филиала, така че това тълкуване не обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване по този въпрос.
По последния формулиран въпрос от касатора за тълкуване разпоредбите на ЗВО и извършено такова тълкуване от страна на административния орган Министерство на образованието в писмо дали обвързва съда, ВКС намира, че съдът е извършил самостоятелно анализ на правните норми, относими към казуса за мандатността в ЗВО, като позоваване на изпратеното писмо от Министерство на образованието в подкрепа на изводите си е извършил само Л. районен съд, чието решение обаче не подлежи на касационен контрол. Окръжният съд съвсем самостоятелно е обосновавал своите изводи по посочения въпрос само с оглед разпоредбите на нормативния акт, така че формулирания въпрос от касатора няма връзка с обжалваното решение.
Щом поставените от жалбоподателя пред ВКС въпроси не са такива по чл. 280 ал.1 от ГПК, т.е. не са от значение за изхода на спора по конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда по смисъла на т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г., не е налице законната предпоставка за допускане на касационно обжалване, което прави искането за допускане в производството по чл. 288 от ГПК неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 22.Х.2009 г. на Л. окръжен съд постановено по в.гр.д.№361/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: