О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1233/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. П. от[населено място] чрез пълномощника му адв. Светла Г. от Врачанската АК срещу въззивното решение на В. окръжен съд № 213 от 1.VІ.2010 г. по в.гр.д.№ 165/2010 г. в отхвърлената част на предявената от него претенция с правно основание чл. 45 от ЗЗД за причинените му неимуществени вреди от ухапването на собственото на ответницата И. К. М. куче. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от адв.В. Л. от Врачанската адв.колегия като процесуален представител на ответниците в процеса И. К. М. и Л. А. Й. от[населено място], в който се поддържа, че не са налице визираните в чл. 280 ал.1 т.1,2 и 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна понеже не са налице пороците по чл. 281 т.3 от ГПК в съдебния акт.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Искът на П. С. П., роден през 1938 г., е за причинените му неимуществени вреди от ухапване на две кучета порода “кавказка овчарка” собственост на двете ответници Л. Й. и И. М., на 17.ХІІ.2008 г. в деня на изписването му от болница, предявен за сумата 5000 лв с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Претенцията срещу ответницата Л. Й. е отхвърлена изцяло, а срещу И. М. е уважена до размер на 1500 лв, по съображение, че ухапването е причинено от собственото на последната куче, докато второто куче на Л. Й. е избягало след нападението без да причини наранявания. За установяване на вида и тежестта на получените увреждания на ищеца съдът е съобразил заключенията на назначените съдебно медицински експертизи по делото, като е взел предвид необходимия възстановителен период. Изследван е от експертите въпроса за връзката между преживения стрес от кучешката агресия по отношение на ищеца и развитието на съществуващите при него заболявания и преди това – диабет, прекаран инфаркт две години по – рано, хипертонична болест, както и евентуалната връзка със заболяванията му след това от бронхопневмония и получения инсулт 20 дни след ухапването, както и влошеното сърдечно заболяване, но експертите са достигнали до извод, че няма пряка причинна връзка между инцидента на 17.ХІІ.2008 г. и последвалите заболявания.
В касационната жалба се поставя въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, окачествен неправилно в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като процесуален въпрос – в действителност той е материалноправен относно прилагане критерия за справедливост на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД, като са приложени и две решения за присъдени обезщетения от причинени вреди от ухапвания на кучета. В тази връзка се поддържа, че въпроса за размера на обезщетенията е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивния акт на В. окръжен съд. Повдигнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които за аналогични увреждания са присъдени различни несъразмерно по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Приложените решения касаят съществено различни по вид и тежест получени увреждания, които са несъпоставими с претърпените болки и страдания от ищеца. Това обуславя извод за отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което искането на касатора следва да се отклони. Искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция не е направено в отговора на ответниците по делото, поради което такива не се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 1.VІ.2010 г. постановено от В. окръжен съд по гр.д.№ 165/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: