1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.С., 18.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 555/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. Г. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 1315 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 1013/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. градски съд по гр.д.№ 1644/ 2004 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против И. Б. П. и Н. к. “Ж. и.” –[населено място] искове, квалифицирани по чл.45 ал.1 и чл.49 от ЗЗД, за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер 6 542 лв – разлика между брутно трудово възнаграждение на длъжността юрисконсулт в К. на Б. Е. и тази на главен юрисконсулт в Н., в размер 4 265 лв – неполучено трудово възнаграждение на длъжност главен юрисконсулт в Н., в размер 500 лв – неполучени допълнителни парични средства, както и обезщетение за неимуществени вреди в размер 500 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно възлагайки нему тежестта за доказване вината на ответника П. под формата на груба небрежност. Този извод бил направен в противоречие със съдебната практика и с практиката на ВКС, според която при вреди от деликт вината се предполага, включително грубата небрежност на ръководителя, извършил незаконно уволнение. Освен това прави искане за допускане на ново доказателство, което е от съществено значение за решаване на делото и което опровергава фактическият извод на въззивния съд, че не са били предприети мерки от него за възстановяване на предишната му работа. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация Н. оспорва жалбата. Счита, че по повдигнатия от касатора въпрос въззивният съд е постановил решението си в съответствие с установената практика и поради това не са налице основанията по чл.280 от ГПК. Моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Ответникът по касация И. Б. П. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателя и ответника е съществувало трудово правоотношение, прекратено от ответника П. в качеството му на ръководител на Н.. Уволнението е отменено от съда като незаконно, на ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца след него. От правна страна е прието, че самият факт на незаконното уволнение не дава основание на уволнения да търси обезщетение за вреди за следващ период. Такова право възниква само ако работодателят е използвал недобросъвестно служебното си положение, а за разлика от вината при непозволеното увреждане, недобросъвестното използване на служебно положение не се предполага. То подлежи на доказване от ищеца, който според въззивния съд не е ангажирал доказателства за това.
Следователно поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя въззивното решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС, тъй като за уеднаквяване на тази практика е издадено задължителното за всички съдилища Постановление на пленума на ВС № 4 от 1975 г., с което обжалваното решение е съобразено. Тълкуването, дадено с постановлението, е в смисъл, че при издаване на неправилна заповед за уволнение ръководителят – физическо лице отговоря за деликт, само ако недобросъвестно е използвал служебното си положение за да постигне лични или други не служебни цели, когато му е било известно, че липсват основания за уволнение на работника или служителя и въпреки това е издал заповед в този смисъл и в други подобни случаи. Точно в този смисъл са решаващите мотиви на въззивния съд, следователно повдигнатия от касатора въпрос е разрешен в обжалваното решение не в противоречие, а в съответствие със задължителната съдебна практика. Дали в конкретния случай от фактическа страна посочените в ППВС предпоставки са установени, този въпрос не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 от ГПК. Неправилните фактически констатации на съда могат да бъдат касационно основание по чл.281 т.3 от ГПК, но не са основание за допускане на обжалването. В същия смисъл е отговорено на жалбоподателя и от друг състав на касационната инстанция (определение № 1427/ 25.11.2009 г. по гр.д.№ 1146/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.).
Що се касае до искането на касатора за приемане на нови доказателства от касационния съд, това е недопустимо нито в производството по чл.288, нито в това по чл.290 от ГПК. Нови доказателства касационният съд може да приема само ако пристъпи към разглеждане на спора по същество и то след като е отменил за втори път въззивно решение по делото. Ако се касае за ново доказателство, което е от съществено значение за спора, то би било основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 от ГПК. Не може обаче да е основание нито за допускане на касационно обжалване, нито за неправилност на въззивното решение.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. апелативен съд № 1315 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 1013/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: