3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 133
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 106/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление[населено място], представлявано от управителя П. Т. Б., чрез адв. Р. Б. от АК[населено място] срещу решението на К. окръжен съд от 6.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 176/2009 г., с което е оставено в сила решението на К. районен съд от 13.І.2009 г., постановено по гр.д.№ 1843/2007 г. за уважаване на иска на З. В. И. от[населено място] срещу касатора за сумата 5000 лв за причинените му неимуществени вреди от трудова злополука на 17.І.2005 г. с правно основание чл. 200 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК ответникът по жалбата З. И. не е представил отговор.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът З. И. и касаторът са били страни по трудов договор, сключен на 25.Х.2004 г., като на 17.І.2005 г. първият е получил травма по време на работа и с разпореждане № 56 от 27.VІІ.2005 г. на Р. управление “С. осигуряване”[населено място] на основание чл. 60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване декларираната злополука е приета за трудова по смисъла на чл. 55 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване. От съдебно-медицинската експертиза в състав д-р Б., д-р Жабински и д-р Н. се установява вида и тежестта на получената при злополуката травма – “ невритис нерви феморалис декстри” , което заболяване се характеризира с болка и изтръпване по предната повърхност на бедрото и подбедрицата, снижаване на силата на определена група мускули, намаляване на тяхната маса, затруднена походка, снижен или липсващ коленен рефлекс, смущения в сетивността в определена част на долния крайник. За пълното възстановяване функциите на засегнатия крайник са били необходими 3- 3.5 години, преди това той е изпитвал болки в този крайник, затруднения в походката. Острата фаза на заболяването е продължила 15 – 20 дни, в които той е бил във временна неработоспособност, след който походката му се е отличавала с накуцване. При така изяснените данни за последиците от трудовата злополука в състоянието на ищеца, съдът е определил в съответствие с критерия за справедливост (чл. 52 от ЗЗД във връзка с чл. 212 от КТ) обезщетение в размер на 5000 лв. Жалбоподателят е поддържал, че обезщетението следва да се намали поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия работник. Такива доказателства по делото не са събрани, налице са данни за лоша организация на трудовия процес от страна на работодателя, при отсъствие на създадени безопасни условия на труд – ищецът и неговите колеги е трябвало да вдигат и редят в превозно средство варели с масло с тегло 200 кг без подходяща техника за това, от което закономерно е последвала получената травма при ищеца.
В молба от 12.Х.2009 г. пълномощникът на касатора в изпълнение на указания на съда от 29.ІХ.2009 г. за представяне на изложение към жалбата по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК за посочване на материалноправния или процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и при коя от хипотезите по чл. 280 ал.1 от ГПК, е уточнено, че касационната жалба е с приложно поле, обхващащо основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК, без да се конкретизира кой е въпроса по претенцията по чл. 200 ал.1 от КТ, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона. Като противоречащи на приетото от въззивния съд са посочени три решения на ВС на РБ, ІV г.о., в които се разглежда приложението на чл. 201 ал.2 от КТ – намалението на обезщетението при допринасяне на пострадалия от злополуката с допусната груба небрежност. Както се посочи по-горе, място за преценка, че е допусната такава небрежност при събраните по делото доказателства, няма.
Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. материалноправният или процесуалноправният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му . Непосочването на правния въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на изложеното, искането за допускане на касационно обжалване от ответника по спора е неоснователно и следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на К. окръжен съд от 6.VІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 176/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: