Определение №496 от 1.4.2011 по гр. дело №969/969 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 496

С., 01.04.2011 година

Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 969/2010 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Р. М. от[населено място] чрез адв. Д. Д. от Русенската адв.колегия срещу въззивното решение № 199 на В.Търновския апелативен съд от 20.ХІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 569/2009 г. за оставяне в сила на решение № 153 от 1.VІІ.2009 г. на Русенския окръжен съд по гр.д.№ 113/2008 г. Изтъкват се оплаквания за нарушения на материалния закон, като според жалбоподателя решението на съда по иска за неимуществени вреди с посочено правно основание от него чл. 52 от ЗЗД представлява отказ от правосъдие.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото “Р.”, в който се поддържа, че е недопустимо касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение в частта относно претенцията за неимуществени вреди и поради това е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С решение № 153 от 1.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 113/2008 г. Русенският окръжен съд е отхвърлил претенцията за неимуществени вреди на ищеца, който след завръщане от продължителен отпуск по болест със заповед № 53/27.ІІ.2003 г. е отстранен незаконно от заеманата длъжност управител на офис Русе на ответната банка, да не изпълнява тази длъжност, като за периода от издаване на заповедта до второ нареждане на изпълнителните директори на банката той ще получава брутно трудово възнаграждение в пълен размер. Според първата инстанция на него не му се дължи обезщетение за неимуществени вреди, а само за имуществените вреди по реда на чл. 214 от КТ, но такива не са налице, понеже е получавал в периода дължимото му трудово възнаграждение.
Въззивният съд в обжалваното с настоящата касационна жалба решение № 199 от 20.ХІ.2009 г. по в.гр.д.№ 569/2009 г. на В.Търновския апелативен съд е приел, че ответната банка не отговаря за причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като отговорността по чл. 45 от ЗЗД е на конкретно длъжностно лице, но такава претенция не е заявена по делото.
При обосноваване на предпоставките за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с отговорност към лица, упражняващи свободна професия, които са бивши работници и служители да търсят обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от бивши техни колеги или по повод изпълнението на възложена им от предишни работодатели по КТ работа. По този въпрос ВКС приема, че той не обуславя правните изводи на съдебния акт, тъй като за отговорността за непозволено увреждане е без значение личността на пострадалия – дали той работи по трудов договор, или има свободна професия, или е безработен, малолетен или пенсионер.
В допълнително представеното изложение на основанията по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване в 9 точки липсват формулирани въпроси по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК, а в посочените точки се перефразират оплакванията в жалбата и се сочат пороци по чл. 281 т.3 от ГПК.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Този въпрос е необходимо да обуславя решаващите изводи на съда. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Поради това искането за допускане на касационно обжалване от М. Р. М. на въззивното решение е неоснователно и следва да се отклони. Разноски не са поискани от ответната страна за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 20.ХІ.2009 г. на В.Търновския апелативен съд постановено по в.гр.д.№ 569/2009 г. в частта, с която е отхвърлен чстичния иск за неимуществени вреди в размер на 11 000 лв от цялото вземане в размер на 36 000 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top