О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 26.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1150/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу решение № 5684/21.ХІІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 7342/2009 г. на Софийкия градски съд, ГК, въззивен ІІ-д състав, с което е оставено в сила решението от 10.ІІІ.2009 г. на СРС, 76 състав по гр.д.№ 11081/2008 г. Жалбоподателят ищец Н. А. Н. от[населено място] чрез процесуалния си представител адв. Л. З. от Благоевградската адв. колегия обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции с правно основание чл. 226 ал.1 от КТ за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, причинени от ответника поради неиздаване или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение, общо в размер на 15 000 лв, с оплаквания за незаконосъобразност, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят ответник [фирма][населено място] чрез процесуалния представител адв. Р. А. от САК обжалва решението в частта, с която са уважени трите претенции на ищеца с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ с оплаквания за нарушение на материалния закон.
Страните взаимно си оспорват подадените жалби в писмени отговори на основание чл. 287 от ГПК по съображения, изложени подробно в тях.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът Н. Н. е бил възстановен на заеманата от него длъжност “технолог” в ответното дружество [фирма][населено място] след признаване по съдебен ред с влязло в сила на 11.І.2007 г. решение незаконността на уволнението му със заповед от 19.ІХ.2002 г. поради съкращение на щата, считано от 26.ІІ.2007 г. От същата дата той постъпил в болница “Св.А.”[населено място] за операция за смяна на тазобедрена става, след което бил временно нетрудоспособен в период от 180 дни, в които имал издадени болнични листове от ЛКК[населено място] до 24.Х.2007 г. Поради предстояща насрочена втора операция на другата тазобедрена става подал молба да ползва платен годишен отпуск от 2002 г. до 2007 г. считано от 25.Х.2007 г. Със заповед № 180 от 7.ХІ.2007 г. на изпълнителния директор на отв. дружество [фирма] е прекратено трудовото правоотношение с ищеца поради дисциплинарно уволнение. Наказанието е било наложено със заповед № 179 от същата дата поради неявяване на работа в течение на повече от два последователни работни дни – от 25.Х.2007 г. и до датата на заповедта 7.ХІ.2007 г. На 12.ХІ.2007 г. е бил издаден болничен лист № 3056 от Медицински център С. за периода от 25.Х.2007 г. до 10.ХІ.2007 г., който е бил представен на работодателя в деня на издаването му с искане за отмяна на издадената заповед за уволнение на основание чл. 344 ал.2 от КТ поради ползвания по това време отпуск за временна нетрудоспособност, което искане не е удовлетворено от ответника. При така изяснените факти, съдебните инстанции са уважили предявените от Н. искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно, тъй като е извършено при непреодоляна закрила по чл. 333 ал.1 т.4 от КТ – без надлежно разрешение на Инспекцията по труда. По тази част на съдебния акт е постъпила касационната жалба на работодателя [фирма], като в изложението към нея е формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК : “Кой е моментът, към който следва да са налице предвидените в чл. 333 ал.1 т.4 от КТ предпоставки, за да се ползва работника от предварителната закрила по чл. 333 ал.1 от КТ” По този въпрос съдебната практика е утвърдена, като съдът в обжалвания пред ВКС съдебен акт е приел, че това е моментът на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, поради което не е налице предпоставката на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване по тази жалба.
Предявените претенции с правно основание чл. 226 ал.1 от КТ на обща стойност 15 000 лв за неиздаване или несвоевременно издаване на необходими документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение са :
за 5000 лв претърпени имуществени и неимуществени вреди от неплащане на здравноосигурителни вноски от ответното дружество за периода от 19.ІХ.2002 г. до ХІІ.2007 г., изразяващи се в лишаването от възможност да ползва здравно обслужване като осигурено лице със заплащане на здравно осигурителни вноски и лечение от него самия;
за 5000 лв за имуществени и неимуществени вреди поради неоформяне от ответника на необходимите документи за получаване на обезщетение през целия период на временна нетрудоспособност от ІІ.2007 г. до предявяване на иска и изразяващи се в неполучаване на обезщетение за целия период на нетрудоспособност и лишаване от доходи;
за 4000 лв за вреди от неиздаване на удостоверение УП 1,2 и 3, изразяващи се в невъзможност да се пенсионира и да получава пенсия поради инвалидност и
за 1000 лв поради отказ на ответника да му бъде издаден екземпляр от заповедта за уволнение и поради неправилно и незаконно основание на уволнението му, неотговарящо на действителното правно положение.
Всички тези искове са отхвърлени като неоснователни. Не е установено конкретно поведение на работодателя, изразяващо се в неиздаване на конкретни документи, свързани с удостоверяване на факти от трудовото правоотношение. Установено е, че всички болнични листове, които са издавани на ищеца, своевременно са препращани в Н.. Не е установено и противоправно поведение на работодателя в неиздаване на конкретни документи – липсва посочване на вида на такива документи.
Относно документите за пенсиониране е установено, че искането на ищеца е от 4.ХІІ.2007 г., а са издадени и получени от него на 19.ХІІ.2007 г. – т.е. в разумен срок, необходим за тяхното съставяне и при отсъствие на данни да е искано от него да бъдат издадени в предходен момент. Липсват доказателства ищецът да е искал от работодателя издаване на препис от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
Относно иска за вреди от неплатени здравно осигурителни вноски – за периода от 2002 г. до 2007 г. СГС е приел, че той е неоснователен, защото съгласно разпоредбата на чл. 109 ал.2 от Закона за здравното осигуряване невнасянето на осигурителни вноски не по вина на осигурените лица не ги лишава от осигурителни права. Заплатената сума за медицинска помощ подлежи на възстановяване. Поради това е съдът е приел, че поведението на работодателя, изразяващо се в плащане или не на здравно осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от осигурителни права. Не е налице причинна връзка между неплащане на осигурителните права от работодателя и претърпените вреди от ищеца, който в никакъв момент не е загубил осигурителните си права. Т.е. по делото не са доказани никакви претърпени от ищеца вреди по чл. 226 ал.1 от КТ.
В изложението към касационната жалба на ищеца липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, а е налице повторно изложение на доводите в касационната жалба. Голословно се сочи противоречие на съдебния акт на Софийския градски съд с трайната съдебна практика, но не е представено влязло в сила решение, постановено по спор с правно основание чл. 226 ал.1 от КТ, в което да е налице различие на приетото от съда с обжалваното решение на СГС. Съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Поради това и направеното искане на касатора ищец за допускане на касационно обжалване следва да се отклони. При този изход на спора страните не си дължат разноски, тъй като и по двете касационни жалби не се допуска обжалването.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав от 21.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 7342/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: