1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр.С., 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 618/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Ц. Ц. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 03.12.2009 г. по гр.д.№ 3561/ 2008 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 17317/ 2006 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Е. И. Ц. и Л. К. Н. иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 25.11.2004 г. за продажба на недвижим имот – апартамент № 45 в[населено място],ж.к.”Л.”, бл.032, вх.В, ет.1, за цена 45 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд е отговорил неправилно на процесуалноправният въпрос може ли да се счита за доказано съществуването на документ – нотариално заверено пълномощно, който е изгубен или унищожен не по вина на заинтересованата страна, с косвени доказателства. Счита, че с въззивното решение по този въпрос се създава противоречива практика и се позавава на решения на Върховния административен съд, на решение на Окръжен съд – Бургас, както и на постановеното по настоящето производство първоинстанционно решение, в които на същият въпрос е дадено (според касатора) различно в сравнение с обжалваното решение разрешение на този въпрос. На това основание моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация Е. И. Ц. и Л. К. Н. оспорват жалбата. Според тях не са налице основанията по чл.280 от ГПК за допускане на обжалването, тъй като въпросът не е стоял за разглеждане по делото, а и защото от представените от касатора съдебни решения не се установява по този въпрос да има противоречива практика.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Неоснователно обаче е искането за допускане на касационно обжалване на решението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд. Ако такъв въпрос е изложен, но той не предпоставя крайния изход от спора, то по него обжалването не може да бъде допуснато.
В конкретния случай въпросът не обуславя въззивното решение, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви, според които не е възможно да се установява фактът на упълномощаването с други доказателства, когато обективиращият упълномощителната сделка документ е изгубен или унищожен не по вина на страната. Мотивите на въззивния съд са в друга посока – той е обсъдил доказателствата по делото и от тях е счел, че не е установен по несъмнен начин фактът на упълномощаването, а не че по принцип такова доказване е недопустимо. Правилността на фактическите констатации на въззивния съд в производството по чл.288 от ГПК не може да бъде контролирана. В това производство се разглеждат правни, а не фактически въпроси. За да се контролира обосноваността на въззивното решение е необходимо преди това то да бъде допуснато до касационно обжалване, а допускането се извършва само при повдигнат от жалбоподателя правен въпрос, който предпоставя крайните изводи на въззивния съд. В случая формулираният в изложението на касатора въпрос не удовлетворява тези изисквания, тъй като на него съдът е отговорил в същия смисъл, който се поддържа и от самия касатор – допустимо е да се установява документиран факт, ако документът е изгубен и унищожен не по вина на страната, която се позовава на факта, с други доказателства. Дали от тези други доказателства обаче е видно, че фактът е осъществен, е въпрос фактически, свързан с преценката на доказателствата, който не е основание за допускане на обжалването.
Независимо от изложеното, по повдигнатият въпрос не се установява да има и противоречива съдебна практика. Съгласно цитираното ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, решенията на административните съдилища не могат да обосноват извод за наличие на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. В този смисъл позоваването на от страна на касатора на решение на ВАС по гр.д.№ 11251/ 2004 г. е без значение – каквито и правни изводи да са направени в това решение, то не може да е основание за констатация за съществуването на противоречива практика.
Освен това в цитираното ТР № 1 изрично е посочено, че не съставляват практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК невлезлите в сила съдебни решения. Представеното от касатора решение на Б. ОС по гр.д.№ 1592/ 2001 г. съдържа изрично отбелязване, че не е влязло в сила, съответно и то не може да обуслови извод за наличие на противоречива практика.
Също в ТР № 1 е уточнено, че не е налице противоречива практика на съдилищата и когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Поради това ирелевантно за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК е противоречието между първоинстанционното и въззивното решение, постановени по конкретния казус.
Ето защо не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение и Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. градски съд от 03.12.2009 г. по гр.д.№ 3561/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: