О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
С., 28.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
ч.гр.дело № 461/2010 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Д. Д. от[населено място], чрез адв. М.Г. от Ямболската адв.колегия срещу определение № 115 на Ямболския окръжен съд от 22.ІV.2010 г. постановено по гр.д.№ 147/2010 г. за потвърждаване на определение № 409 от 19.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 1166/2009 г., с което е оставен без разглеждане като недопустим искът й с правно основание чл. 22 ал.3 от СК(отм.)и е прекратено производството по делото. Поддържа се, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Г. Д. чрез адв. Ж.А. от Ямболската АК, в който се поддържа, че частната жалба е недопустима, тъй като не са изложени обстоятелства, основания и съображения за приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Евентуално се изтъква, че не са допуснати пороците по чл. 281 ал.1 т.3 от ГПК, поради което и по същество частната жалба е неоснователна.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Н. Д. Д. е предявила иск срещу [фирма]- (О.), М. Г. Д. и И. Г. Д. за признаване за нищожен на сключения договор на 7.ІХ.2005 г.с нот.акт № 103 том VІ дело № 108/2005 г. за учредяване на договорна ипотека по силата и при условията на договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 2.ІХ.2005 г. от О. в размер на 32 000 лв на М. Г. Д., по който ответника И. Г. Д. в качеството на трето лице-ипотекарен длъжник лично и в качеството си на пълномощник на съпругата си(ищцата по делото) е обезпечил вземанията на кредитора по договора за заем[населено място] с учредяване на ипотека върху притежавания от тях апартамент в[населено място] ул. Г. И. бл. 58 вх.Е на І етаж, поради липса на съгласие на ищцата. Според нея този иск е с правно основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД.
О. в доклада по делото съдът е квалифицирал иска по чл. 22 ал.3 от СК(отм.) и по този доклад страните не са възразили. При установеност по делото на узнаване на договора за ипотека от ищцата през 2007 г. от писмо на съдебен изпълнител, след което тя е подала тъжба до прокуратурата, в която се сочи, че е узнала тогава за ипотеката, искът по настоящото дело е предявен на 20.V.2009 г. след изтичане на 6 месечния преклузивен срок по чл. 22 ал.3 от СК(отм.) от узнаване на разпореждането с общия имот от страна на съпруга й И. Д.. Ямболският районен съд в определение № 409 от 19.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 1166/2009 г. е оставил без разглеждане претенцията на ищцата поради пропускане на преклузивния срок по чл. 22 ал.3 от СК(отм.).
С обжалваното пред ВКС въззивно определение Ямболският окръжен съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт за прекратяване на делото, като приема, че приложението на разпоредбата от специалния закон – СК изключва възможността за приложение на общия закон ЗЗД. Щом за порока на сделката специалния закон предвижда специална регламентация, то тя изключва предвидените в общия закон последици на такъв порок.
В касационната жалба се поставя въпроса за правната квалификация на предявената претенция, която според касаторката е чл. 26 ал.2 от ЗЗД. Поставеният въпрос за съотношението между специалния закон и общия е решен в съответствие с общите принципи на правото, както и с установената съдебна практика, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. В изложението към касационната жалба не са формулирани въпроси по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК, а се сочат пороците по чл. 281 т.3 от ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на постановеното определение на въззивния съд като неоснователно следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 115 от 22.ІV.2010 г. на Ямболския окръжен съд по ч.гр.д.№ 147/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: