1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр.С., 01.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 635/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Х. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 368 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 967/ 2009 г. С посоченото решение, след като е отменено в обжалваната пред окръжния съд част решението на В. районен съд по гр.д.№ 472/ 2009 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] –[населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на С. Х. С., извършено със заповед № 90 от 09.12.2008 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “шлифовчик, машинни инструменти/шлосер” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 110,61 лв.
На жалбоподателя са предоставени две възможности да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. В първото от тях (датирано 25.11.2009 г.), се твърди, че мотивите на въззивния съд представляват теоретична постановка и че работодателят е третиран в тези мотиви като суверен при решаване на лични и имуществени спорове от жалбоподателя. Твърди се, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по трудови спорове и че съдът не е съобразил принципа на чл.1 ал.3 от КТ. Излага и довод за нарушение на чл.2 от ГПК, тъй като въззивният съд издигнал в култ правата на работодателя. В допълнителното изложение (датирано 12.02.2010 г.) се твърди, че работодателят не е съобразил, че в чл.328 ал.1 т.6 от КТ са предвидени две самостоятелни основания за уволнение и след като не е посочено на кое точно основание се прекратява правоотношението, заповедта е незаконна. Освен това излага доводи, че уволнението е извършено в заобикаляне на закона, тъй като работодателят е въвел нови изисквания за образование без да има изменения в трудовата дейност. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [фирма] оспорва жалбата. Счита, че не са налице предпоставките за допускане на обжалването, тъй като в изложението на касатора не е изложен съществен правен въпрос и тъй като по прилагането на чл.328/ ал.1 т.6 от КТ има трайна практика и разпоредбата не се нуждае от тълкуване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира правен въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно. С оглед на това в посоченото тълкувателно решение е изяснено, че ако касаторът не е формулирал правен въпрос, който да е от значение за изхода по конкретното дело, това само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване.
Такъв е настоящият случай. Въпреки че на касатора са дадени две възможности да изложи основанията си за допускане на касационно обжалване, той не е изложил правен въпрос, за който да се извърши преценка налице ли са допълнителните основания по т.1 – 3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Твърденията, че мотивите на въззивния съд представляват теоретична постановка и че работодателят е третиран като суверен по отношение на работника, не са въпроси от правен характер, нито такива въпроси могат да се формулират чрез уточняване или поясняване на твърденията на касатора. Същото важи по отношение на доводите в изложението за несъобразяване на принципа на чл.1 ал.3 от КТ и за „издигането в култ” на правата на работодателя. И тези твърдения не могат да се окачествят като въпроси от правен характер, които могат да бъдат основание за ВКС да допусне обжалването. В това изложение, без към него да са приложени конкретни съдебни актове, се твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Дори да е така, противоречието не може да има значение, след като няма формулиран правен въпрос, обуславящ изводите на въззивния съд и след като не са приложени конкретни актове, обективиращи противоречия в практиката (ТР № 1 от 19.02.2010 г.).
В допълнителното изложение също не е посочен правен въпрос, който да предпоставя решението на въззивния съд. Твърдението, че работодателят в заповедта си не е посочил кое от двете самостоятелни основания за уволнението по чл.328 ал.1 т.6 от КТ е налице, не е вярно, тъй като заповедта изрично е мотивирана с липсата на „средно специално образование (механотехникум)” – т.е. първата хипотеза на т.6. Но дори заповедта да не е надлежно мотивирана, това е въпрос, който е относим към правилността на съдебното решение. По същество както твърдението за немотивиране на заповедта за уволнение, така и това за заобикаляне на закона, се свеждат до доводи за нарушение на материалния закон. Тези доводи в производството по чл.288 от ГПК не подлежат на обсъждане. Нарушенията на закона (ако има такива) са касационно основание по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК и могат да са основание за отмяна на решението, но не са основание за допускане на обжалването. Те биха имали значение при разглеждане на спора едва ако обжалването бъде допуснато, а самото допускане се предпоставя от формулиран от жалбоподателя въпрос, който да има значението по чл.280 ал.1 т.1-3 от ГПК.
Понеже в случая такъв въпрос не е изложен от касатора, то касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 368 от 26.10.2009 г. по гр.д.№ 967/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: