4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 206
София, 15.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 405/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 10.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 1558/2009 г., с което е отменено решението на Софийския градски съд, ГК, 1-7 състав постановено на 31.VІІІ.2006 г. по гр.д.№ 1275/2005 г. , в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 49 от ЗЗД против [фирма] като правоприемник на [фирма] до размер на 25000 лв за К. Й. Л. и до размер на по 15 000 лв за Б. К. Л. и Ц. К. Л., както и в частта, с която са уважени исковете по чл. 45 от ЗЗД против Б. Н. Я. за сумата 10000 лв, дължима на К. Л. и относно сумите по 5 000 лв дължими на Ц. и Б. Кръстанови Л. и са отхвърлени в останалата част до предявените размери, както и в частта за присъдените разноски и вместо това е постановено друго решение, с което е осъдено [фирма] да заплати на основание чл. 49 от ЗЗД на К. Л. сумата 25 000 лв, и на Б. и Ц. Кръстанови Л. по 15 000 лв, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Б. Л., настъпила на 19.ІV.2004 г., заедно със законната лихва върху сумите, начиная от 19.ІV.2004 г. до окончателното изплащане, както и 3863 лв разноски по делото за всички инстанции. Оставено е в сила решението в останалата отхвърлена част на исковете против [фирма]. Оставени са без разглеждане евентуално предявените искове по чл. 45 от ЗЗД на К., Б. и Ц. Л. срещу Б. Н. Я. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смрътта на Н. Б. Л.. Жалбата на ищците Л., подадена чрез адв. Х. М. от САК касае отхвърлената част на претенцията и съдържа оплаквания за противоречие с материалния закон и константната практика на ВКС по приложението на нормите на чл. 45 ал.1 чл., 51 ал.1 и чл. 52 от ЗЗД. Жалбата на ответника [фирма] чрез юрисконсулт Г. Д. касае уважената част на претенцията срещу него с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Страните взаимно си оспорват жалбите с подадени отговори по чл. 287 от ГПК.
Жалбите са подадени в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Предявени са искове от преживял съпруг и двама синове за неимуществени вреди от смъртта на тяхната съпруга и майка, починала на 19.ІV.2004 г. от ел.ток вследствие неправилно свързани проводници от ответника Б. Я., признат за виновен по н.о.х.дело № 50/2005 г. по споразумение с прокуратурата, одобрено от съда за причинена смърт. Я. е служител- ел.монтьор в Е. София област с правоприемник[фирма]. Исковете са предявени за сумата 35 000 лв за преживелия съпруг К. и по 20 000 лв за синовете Б. и Ц. срещу ответника Я. по чл. 45 от ЗЗД, както и срещу възложителя на работата му с правно основание чл. 49 от ЗЗД понастоящем [фирма] като последния е посочен като предпочитан ответник.
На 11.ІV.2004 г. Я. е извършил свързване на проводници със стария електромер, собствен на ищците, който временно е бил поставен в изпълнение на изисквания на работодателя му на ел.табло пред дома им. При възстановяване на техния електромер на предишното му място в сградата е било допуснато неправилно свързване на проводниците на бойлера от Я., което е довело до смъртта на наследодателката на ищците на 19.ІV.2004 г. от протичане на ел.ток. При първоначалното разглеждане на спора искът по чл. 49 от ЗЗД срещу първоначалния ответник Е. София окръг е отхвърлен, като е прието, че само прекия причинител на смъртта отговаря, понеже неправилното свързване на ел.инсталацията било извършено от него извън възложената работа от работодателя, въз основа на лични отношения със собствениците. ВКС в отменителното си решение по гр.д.№ 945/2008 г. на ІV г.о. приема, че в кръга на служебните задължения на Я. е вменено да извършва монтаж и демонтаж на електромери и предпазители на абонати, да проверява техническата ел.изправност на ел.таблата, на ел. измервателните уреди, както и правилността на схемните връзки, като при необходимост отстранява констатираните неизправности. Съставеният протокол на 11.ІV.2004 г. е подписан от Я. в качеството на представител на ел.разпределителното дружество.
При новото разглеждане на спора Софийския апелативен съд осъжда Ч. да заплати на съпруга К. сумата 25 000 лв, а на синовете по 15 000 лв, за неимуществени вреди причинени от смъртта на тяхната съпруга и майка като отхвърля претенциите на ищците до предявените размери 35 000 лв за първия и 20 000 лв за вторите. Оставен е без разглеждане евентуалния иск срещу Я. на основание чл. 45 от ЗЗД, при съобразяване с указанията в отменителното решение на ВКС. Прието е, че извършените действия по монтажа и демонтажа на електромера и необходимите във връзка с това свързвания по възстановяване на ел.връзки са извършени от Я. именно в служебното му качество на представител на ответното разпределително дружество.
Касационната жалба на ищците касае размера на справедливото обезщетение на вредите им по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Представени са две решения – едното на ІІ наказателно отделение на ВКС и едно на състав на ІV гр.отделение на ВС на РБ относно необходимостта да се определят вредите към момента на постановяване на съдебния акт, а не към извършване на деликта. По тази жалба ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалавне на въззивното решение на Софийския апелативен съд. Повдивнатият от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение на съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които за аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-високи обезщетения за неимуществени вреди, което по настоящото дело не е направено от касатора.
Касационната жалба на Ч. в уважената част на исковете оспорва основанието за ангажирането на отговорността му за действия на служителя, които са извън пряко възложената му работа по смяна на електромерите, като се позовава на норми от Закона за енергетиката и Наредба № 6 за присъединяване на производители и потребители към преносната и разпределителните ел.мрежи от 9.VІ.2004 г. Тези норми са неотносими към събитието, пораждащо отговорността на ответника спрямо ищците, тъй като то е станало на 19.ІV.2004 г., преди приемане на посочения подзаконов нормативен акт. Позоваването на т.2 от Постановление № 9/1966 г. на Пленума на ВС, че отговорност не възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при и по повод изпълнението на възложената работа, е неотносимо към отношенията между причинителя на увреждането Я. в качеството му на служител на ответното дружество, натоварен с конкретна работа във връзка с възстановяване на ел.мрежата след преместване на собствения на ищците електромер и собствениците на сградата. Случаят е съществено различен от посочените в т.2 на Постановление № 9/1966 г. хипотези на лични отношения между причинител и увреден. И по тази жалба не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК. Исканията на жалбоподателите за допускане на това обжалване следва да се отклонят.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1384 от 10.ХІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 1558 г. на Софийския апелативен съд, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: