О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1274/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. О. от[населено място], чрез адв.М. Р. от Русенската адв.колегия срещу въззивното решение на В.Търновския апелативен съд № 82 от 3.ІV.2010 г. по в.гр.д.№ 171/2010 г., с което е изменено решението на Р. окръжен съд от 14.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д. 273/2009 г. само в частта, в която е отхвърлен предявения от Д. Й. И. от[населено място] против жалбоподателя иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й Ч. И. И., настъпила на 20.VІ.1996 г. в резултат на причинено от О. ПТП за разликата от 25 000 лв до 40 000 лв и вместо това е уважен иска й и в посочената част със законната лихва начиная от 17.ІV.2006 г. до окончателното изплащане. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата по касация Д. И..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
На 20.VІ.1996 г. синът на ищцата Д. И. – 36 годишния Ч. И. е починал вследствие катастрофа, в която са останали живи ответникът по делото И. О. и съпругата му С. О.. В тази катастрофа е починал и М. М.. Всички те са се возили в лек автомобил марка П. 405 с д.к. № Р 2969. Заведеното предварително производство е прекратявано, понеже оцелелите в катастрофата семейство Обрешкови са сочили като водач на автомобила починалия М. М.. Едва на 17.ІV.2006 г. е било предявено обвинение срещу ответника по делото И. Т. О. и в наказателното производство по н.о.х.№ 34/2007 г. с присъда № 381 от 20.VІ.2008 г. на П. окръжен съд той е бил оправдан, отменена с присъда № 209 от 27.Х.2008 г. на В.Търновския апелативен съд по в.н.о.х.д.№ 229/2008 г., с която той е бил признат за виновен в причиняване по непредпазливост на смъртта на двамата пострадали М. и И. и средни телесни повреди на С. О. при управление на личния си автомобил П. 405 е нарушил правилата за движение като се е движил със скорост по-висока от максималната извън населените места. С решение № 77 от 5.ІІІ.2009 г . на ВКС на РБ, ІІІ наказателно отделение по н.д.№ 641/2008 г. е оставена в сила присъдата на В.Търновския апелативен съд по в.н.о.х.д.№ 229/2008 г.
Ищцата Д. И. е единствен законен наследник на починалия Ч. И. негова майка. Нейният съпруг и баща на Ч. – И. Д. И. е починал 5 месеца след смъртта на сина си. При установените топли и сърдечни отношения на взаимопомощ и подкрепа между майката и сина, въззивният съд е определил сумата 40 000 лв като справедливо обезщетение за причинените от смъртта му неимуществени вреди със законната лихва начиная от предявяване на обвинението срещу О. 17.ІV.2006 г., на основание чл. 45 от ЗЗД.
В касационната жалба като въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК се поставят както следва:
За погасителната давност и момента, от който тя тече в случая по конкретното дело, както и изтичането на погасителната давност води ли до недопустимост на решението или до неговата неправилност. За да уважи предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съдът е приел, че давността тече от откриване на дееца съгласно разпоредбата на чл. 114 ал.3 от ЗЗД. В настоящия случай, макар и катастрофата да е станала на 20.VІ.1996 г. до момента, в който наказателното производство не е насочено срещу обвиняем касатора О., не тече погасителна давност. Без значение в тази връзка са подозренията и допусканията на самата ищца, че именно О. е управлявал автомобила към момента на катастрофата. Деликтът, от който ищцата търси неимуществени вреди, осъществява състав на престъпление по НК, по който следва да се води предварително производство от органите на досъдебното разследване, така че дори и майката на починалия от катастрофата да е считала, че именно ответника по делото е виновен за нея, за периода до който срещу него не се е води разследване за престъпление от общ характер, не тече погасителна давност. На второ място, сроковете по чл. 110-120 от ЗЗД са давностни, така че иск предявен след изтичането им би бил неоснователен, а не и недопустим. Поради това становището за недопустимост на съдебния акт е несъстоятелно. В настоящия случай съдът е приел, че началният момент на давността започва да тече от предявяване на обвинение спрямо касатора – 17.ІV.2006 г., така че към момента на предявяване на иска на 31.ІІІ.2009 г. давността не е изтекла. При така изложените съображения, не следва да се допуска касационно обжалване по този въпрос.
Относно размера на присъденото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди касаторът поддържа, че той е определен към настоящия момент, а не към момента на настъпилото увреждане – смъртта на сина на ищцата през 1996 г. Ако съдът беше определил обезщетение при съобразяване с присъжданите за такова събитие към 1996 г., то с оглед настъпилите инфлационни процеси в края на 1996- началото на 1997 г., както и деноминацията на лева през 1999 г., сумата би била определена в нарушение на разпоредбите на чл. 51 ал.1 от ЗЗД, изискваща обезщетяване на всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица на увреждането, както и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според която обезщетението се определя от съда според обществения критерий за справедливост. В съответствие с този критерий лихвата за забава върху присъдената сума е с начален момент 2006 г.- повдигането на обвинението срещу касатора.
Приложените съдебни актове на състави на наказателната колегия на ВКС са неотносими към поставените в настоящото дело въпроси, предопределящи произнасянето на съда, тъй като разглежданите в тях казуси не се отнасят до повече от 10 годишно забавяне да се открие истинския извършител на престъплението и деликта, каквото е в настоящия случай, а в решение № 213 от 18.ІV.2000 г. на V г.о. на ВКС по гр.д.№ 1265/1999 г. се разрешава по сходен начин с обжалвания съдебен акт необходимостта от определяне на съответно на увреждането компенсиране на вредите с оглед промените в икономическата конюнктура през периода на висящност на процеса с оглед инфлационните процеси и деноминацията на лева. По въпроса за момента, към който следва да се определят вредите, в решения по чл. 290 от ГПК на тричленни състави на ВКС има произнасяне в синхрон с постановения обжалван съдебен акт – напр. решение № 676 от 18.І.2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 1707/2009 г., решение № 510 от 30.ХІ.2010 г. на ІV г.о. по гр.д.№ 1923/2009 г. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК. Искането на касатора следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на В.Търновския апелативен съд № 82 от 3.V.2010 г. по гр.д.№ 171/2010 г. в уважената част на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: