1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
гр.С., 17.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1910/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. С. Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1113 от 14.09.2010 г. по гр.д.№ 1368/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 1160/ 2009 г., като по този начин жалбоподателката е осъдена да предаде на Т. П. Д. недвижим имот – едноетажна сграда и дворното място в което е построена, находяща се в[населено място], [улица], на основание чл.233 от ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване (чл.284 ал.3 т.1 от ГПК) жалбоподателката излага доводи, че въззивният съд не е извършил собствена преценка на доказателствата по делото – мотивите му били напълно идентични с мотивите на първата инстанция, а това било приравнено на липса на мотиви, за който порок ВКС е длъжен да следи и служебно. Поддържа и доводи за неправилна преценка на свидетелските показания – въззивният съд кредитирал показания, които сам оценил като пристрастни, а необосновано били отхвърлени други показания. Счита, че в противоречие с трайната практика (посочени са решения на ВС и ВКС) въззивният съд е основал решението само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите – чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Според жалбоподателката ако в исковата молба са изложени твърдения за наличие на договор за наем, сключен в писмена форма, съдът няма право да разглежда иска въз основа на неформален договор. Обратното сторил въззивният съд, а въпросът дали това е възможно жалбоподателката счита от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. На така посочените основания жалбоподателката претендира за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответницата по касация Т. П. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. По искането за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на мотиви е основание за допускане на касационно обжалване и може да бъде констатирана служебно от ВКС, доколкото е довела до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. В конкретния случай обаче не се оправдават доводите на жалбоподателката, че въззивният съдебен акт не е мотивиран. В него са изложени съображенията, ръководили съда да издаде обжалваното решение, както по установяването на релевантните факти, така и по правните въпроси, поставени за разглеждане. Обстоятелството, че тези мотиви са идентични с мотивите на първоинстанционния съдебен акт, не е равнозначно на липса на мотиви, както жалбоподателката поддържа. Правилото на чл.272 от ГПК позволява на въззивната инстанция да мотивира решението си чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, т.е. законодателят изрично е санкционирал положението, в което решаващият съд се съгласява изцяло с изложените от предходната инстанция съображения. При това положение не може да се поддържа, че противоречи на закона мотивирането на въззивното решение чрез излагането на идентични мотиви с тези, съдържащи се в първоинстанционното. Законът изрично е допуснал такава възможност.
Останалите повдигнати от жалбоподателката въпроси обуславят обжалваното решение, но нямат претендираното от нея значение по т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Вярно е, че според трайно утвърдената съдебна практика въззивният съд не може да основе решението само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите. В случая обаче въззивното решение съдържа пълен анализ на всички доказателства по делото, а не само едностранчиво позоваване на част от доказателствата. Доколкото по вътрешно убеждение съдът е кредитирал някои доказателства, а е отхвърлил други, това е преценка, която не може да се контролира в производството по допускане на обжалването. Достатъчно е, че съдът е коментирал всички доказателства и е изложил доводи поради какви причини дава вяра на част от тях, а други не кредитира. Поради това не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката по въпроса може ли решението да се постанови само въз основа на избрани от съда релевантни доказателства по делото и при игнориране на останалите.
Процесуалноправният въпрос дали при изложени в исковата молба твърдения за наличие на писмен договор за наем съдът може да уважи иска въз основа на фактическа констатация за сключен устен договор, също обуславя въззивното решение. Той обаче няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от тези предпоставки не е налице. ЗЗД в частта, регламентираща договора за наем, не е неясен, нито непълен, а практиката по прилагането му не е противоречива. Няма непълноти и неясноти и в ГПК по въпроса за основанието на иска и възможността съдът да се произнесе в рамките на заявеното основание, като и тук практиката е еднозначна. Основание на иска за връщане на наета вещ са фактите по възникване на правоотношението, изпълнението на задължението на наемодателя да предаде вещта, прекратяването на договора и неизпълнението на задължението на наемателя да върне наетата вещ. Съдът трябва да констатира има ли договор за наем между страните по делото. Този договор е неформален и е без значение в каква форма е сключен. Страната може да е твърдяла, че договорът е сключен писмено, но съдът да установи, че този договор е устен и да постанови акта си въз основа на тази констатация. Това не е произнасяне по непредявено основание, нито произнасяне свръхпетитум.
Поради това не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 1113 от 14.09.2010 г. по гр.д.№ 1368/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: