1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 139
гр.София, 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 1914/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на В. Т. Илиева, М. И. И. и Т. И. И. (ищци по делото) и В. съдебен съвет (ВСС – ответник по делото) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 281 от 15.12.2008 г. по гр.д.№ 988/ 2008 г. С въззивното решение частично е потвърдено, а частично е отменено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 273/ 2007 г. и е постановено ново такова, като по този начин ВСС е осъден да заплати на В. Т. Илиева, М. И. И. и Т. И. И. по иск квалифициран по чл.1 от ЗОДОВ по 5 488 лв на всеки от тях, като за разликата до пълния предявен размер от 80 789,80 лв исковете са отхвърлени. Изцяло са отхвърлени исковете на В. Т. Илиева, М. И. И. и Т. И. И. срещу Н. следствена служба (Н.) в посочения по-горе размер от 80 789,80 лв.
Съдът констатира, че след постановяване на въззивното решение и администриране на касационните жалби, юридическото лице Н. следствена служба е прекратено със закон и негов правоприемник е П. на Република България (пар.111 от ЗИДЗСВ, ДВ бр.33 от 2009 г.). Същата следва да бъде конституирана като страна по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на В. Т. Илиева, М. И. И. и Т. И. И. се твърди, че въззивният съд е решил неправилно материалноправните въпроси има ли право несменяемият магистрат да работи като такъв и да получава възнаграждение за работата си, без оглед на това в коя точно служба ще изпълнява задълженията си, както и кога възниква материалното право за обезвреда, ако спрямо такъв магистрат са извършени незаконосъобразни актове от повече от един орган на съдебната власт. По тези въпроси касаторите – ищци претендират, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение (в отхвърлителната му част), тъй като същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касаторът – ответник ВСС повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК материалноправните въпроси дължи ли се обезщетение за вреди на несменяем магистрат, ако то не е в причинна връзка с незаконен акт на административен орган. Поддържа, че възнаграждение на несменяем магистрат се дължи само след като същият встъпи в длъжност, а при липса на акт за встъпване имуществени вреди не може да има. Моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в осъдителната част.
Срещупоставените страни не са взели становище по жалбите, съответно по изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване на другата страна. Не е взела становище по жалбата и Н..
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими. Искането на ищците за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е основателно, а това на ответника – неоснователно.
За да уважи частично исковете въззивният съд е приел, че ответникът е издал незаконни актове в изпълнение на административна дейност, които са отменени по надлежния ред. От незаконните актове е претърпял вреди наследодателят на ищците, който, въпреки че е бил несменяем магистрат, е бил лишен от възможността да получава дължимото се за съответната длъжност възнаграждение за исковия период. Направен е извод, че причинна връзка между вредите и това възнаграждение съществува само за част от периода, тъй като за друга част от него магистратът е предявил претенции пред ВСС да бъде възстановен на длъжността не в службата, в която е имал право на това. Поради това исковете за периода, в който не е било отправено искане за възстановяване за съответната служба, са отхвърлени.
При това положение повдигнатият от ищците материалноправен въпрос за това, кога възниква материалното право за обезвреда, ако спрямо несменяем магистрат са извършени незаконосъобразни актове от повече от един орган на съдебната власт, не обуславя въззивното решение. Какъвто и отговор да бъде даден на този въпрос, той би бил без значение за крайните изводи на въззивния съд, тъй като те са направени въз основа на констатация за извършени незаконосъобразни действия само от един орган – ВСС. Въпрос, който не обуславя правните изводи във въззивното решение, не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Другият повдигнат от касаторите – ищци материалноправен въпрос обаче е залегнал в решаващите мотиви на въззивния съд за частично отхвърляне на исковете. Ако несменяемият магистрат има право да работи като такъв и да получава възнаграждение за работата си, без оглед на това в коя точно служба ще изпълнява задълженията си, то тогава крайното решение по исковете било различно, тъй като апелативният съд е приел, че такова право възниква само ако магистратът поиска изрично възстановяване на длъжността в тази служба, където е трябвало да работи. По този въпрос няма изрично разрешение в закона, нито има съдебна практика, т.е. същият има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Поради това касационното обжалване следва да се допусне, но само по отношение на ответника ВСС. По отношение на Н. (с правоприемник П. на РБ) въпросът няма значение, тъй като въззивното решение е базирано на констатацията, че този ответник не е извършил незаконни действия и не е издал незаконни актове с правни последици за ищеца. Дали това е така, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява, тъй като в това производство съдът няма право да контролира фактическите изводи на въззивния съд. След като от отговорът на повдигнатия материалноправен въпрос не зависи крайния изход на спора между ищците и Н., решението за отхвърляне на исковете спрямо този ответник не следва да се допуска до обжалване пред ВКС.
Що се касае до материалноправният въпрос, повдигнат от касатора – ответник, той също обуславя въззивното решение, но съдът не намира същият да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество доводите в изложението на ВСС опират до това, дали при отговорност по чл.1 от ЗОДОВ подлежат на обезщетяване пропуснатите ползи. По този въпрос обаче съдебната практика не е имала колебания, а и разпореждането на чл.4 от ЗОДОВ е пълно и ясно – подлежат на обезщетяване всички имуществени вреди, т.е. и пропуснатите ползи, когато са в причинна връзка с незаконните о.актове или действия. Относно това, дали в случая такива вреди са налице и в причинна връзка ли са с незаконния акт, то това е въпрос на конкретна преценка на доказателствата по делото, която в производството по чл.288 от ГПК не подлежи на проверка.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по искане на ищците, в неговата отхвърлителна част. За осъдителната част на въззивното решение не са налице основания за допускане на обжалването, като искането на ВСС в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА като страна – ответник по делото на мястото на Н. следствена служба П. на Република България.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 281 от 15.12.2008 г. по гр.д.№ 988/ 2008 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от В. Т. Илиева, М. И. И. и Т. И. И. искове против В. съдебен съвет за разликата над 5 488 лв за всеки от ищците до пълния предявен размер от 80 789,80 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 281 от 15.12.2008 г. по гр.д.№ 988/ 2008 г. в останалата му част.
На основание чл.18 ал.2 т.3 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на по 5 лв (пет лева) за всеки от тях. В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: