О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 311
гр.София, 20.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на осемнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д. № 199/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.282 от ГПК.
Образувано е по молба на А. И. Н. за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение – постановено от Софийски градски съд на 04.02.2010 г по гр.д. № 3139/ 2009 г.
Молителят твърди, че с посоченото решение е осъден да предаде на „С” Е. недвижим имот – помещение от 87,90 кв.м. в гр. С., на бул.”К” № 26. Дружеството се е снабдило с изпълнителен лист по невлязлото в сила решение и може да образува изпълнително дело. Молителят, който е подал и касационна жалба срещу решението, твърди, че изпълнението на решението може да му нанесе вреди, тъй като ще е принуден да се премести на свои разноски в друг имот. Опасност дружеството да претърпи вреди счита, че не съществува. Поради това моли да се допусне спиране на изпълнението на осъдителното невлязло в сила въззивно решение.
Върховният касационен съд е дал възможност на молителя да докаже, че е внесъл гаранция в размер 2 000 лв. Размерът на гаранцията е определен в съответствие с чл.282 ал.3 от ГПК като е отчетен срокът, в който може да бъде осуетено изпълнението на решението и евентуалният размер на ползите, от които ще бъде лишен правоимащият да отдаде възмездно помещение с площ 90 кв.м. в централен район на гр. С..
На 15.05.2010 г. А. Н. е депозирал молба с която иска намаляване на гаранцията по делото, като излага доводи за тежко материално състояние на него и семейството му. Върховният касационен съд приема, че гаранцията по чл.282 от ГПК зависи не от имотното състояние на молителя, който иска спиране, а единствено от евентуалния размер на вредите, които необоснованото спиране би причинило на кредитора по въззивното решение. Поради това основание за определяне на друг размер на гаранцията няма. Искането за спиране следва да се остави без уважение поради непредставяне на определената гаранция в срок, а делото да се върне на въззивния съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. Н. за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение на Софийски градски съд на 04.02.2010 г по гр.д. № 3139/ 2009 г.
Делото да се върне на Софийски градски съд за продължаване на действията по администриране на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: