Определение №71 от 20.1.2011 по гр. дело №1901/1901 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 71

София, 20.01.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1901/2009 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Р. А. от[населено място] чрез адв. И. Ж. от Габровската адв.колегия срещу въззивното решение № 165 на Габровския окръжен съд от 24.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 196/2009 г., с което е потвърдено решението на Габровския районен съд от 6.ІV.2009 г. по гр.д.№ 1352/2008 г. за уважаване на предявения от Ц. Б. С. от[населено място] иск за сумата 5000 лв. с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от Ц. Б. С. чрез адв. И. Б. от Габровската адв.колегия, в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, евентуално, че жалбата е неоснователна по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Уважен е иск на Ц. С. срещу С. А. за сумата 5000 лв нейни лични средства предоставени му за закупуване на лек автомобил на негово име през 2007 г. по време на съжителството им на съпружески начала в периода от 2005 до І.2008 г. В исковата молба е посочена правна квалификация на иска чл. 55 ал.1 от ЗЗД, но в обстоятелствената част на исковата молба се релевира обогатяване на ответника за нейна сметка с посочената сума.
В доклада по делото съдът квалифицира иска като такъв с правно основание чл. 59 от ЗЗД. По този доклад ответникът А. не е направил възражения по чл. 146 ал.3 от ГПК. Искът е уважен въз основа на събраните по делото доказателства.
Пред въззивния съд основното оплакване е за процесуална недопустимост на решението, тъй като според жалбоподателя А. съдът не е разгледал предявения иск за дадено на отпаднало основание по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, а е разгледал непредявения иск по чл. 59 от ЗЗД. В обжалваното решение Габровският окръжен съд приема, че оплакванията за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни.
От обстоятелствената част на исковата молба наистина се установява, че правилната правна квалификация на спорното право е по чл. 59 от ЗЗД, а не посочената от ищцата чл. 55 от ЗЗД. Ноторно е, че в правомощията на съда е да квалифицира спора въз основа на твърдяните факти и отправеното искане, без да е обвързан от посочената квалификация от ищеца.
В касационната жалба отново е релевиран довод за недопустимост на решението, който както се посочи по-горе е неоснователен. Прави се оплакване и че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, за което е приложено едно решение на тричленен състав на ІІ г.о. на ВКС от 2006 г., с предмет на спор, съществено различаващ се от спора, с който е сезиран съда по настоящото дело. Приложено е и Постановлението на Пленума на ВС на РБ № 1/1979 г. за неоснователното обогатяване, но обжалваното решение на Габровския окръжен съд не му противоречи, а е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика. За приложеното решение на СГС от 20.ІІ.2009 г. по гр.д.№ 788/2008 г. липсват данни да е влязло в сила, поради което не може изобщо да се обсъжда дали съответства на приетото в обжалваното решение.
Поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК искането на С. А. за допускане на касационно обжалване на решението на Габровския окръжен съд е неоснователно.
При този изход на спора в производството по чл. 288 от ГПК на ответницата по касация Ц. С. следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за адв. възнаграждение според приложения договор за правна защита и съдействие.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 24.VІІ.2009 г. постановено от Габровския окръжен съд по в.гр.д.№ 196/2009 г.
ОСЪЖДА С. Р. А. да заплати на Ц. Б. С. направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top