2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 135
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 64/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. К. от[населено място] чрез адв. Р. И. Д. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, ІV-б състав от 7.ІХ.2009 г. по гр.д.№ 3813/2008 г., с което е отменено решението на Софийския районен съд, 34 състав от 22.VІІ.2008 г. по гр.д.№ 24692/2007 г. и вместо това е уважен иска на В. В. Г. от[населено място] срещу жалбоподателя за разваляне на сключения между тях договор на 27.ХІІ.1988 г. поради неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка. Поддържат се оплаквания за недопустимост, необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от В. В. Г. чрез адв. С. В. от САК, в който се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна по съображения, изложени в отговора.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид:
Ищцата В. Г., родена през 1929 г., с нот.акт № 1988 г. е прехвърлила на внука си А. К. ? ид.част от имот – къща с дворно място в[населено място], кв. П. на ул. Княгина Т. № 8а срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. През 1997 г. тя е дарила на внука си Д. (братовчед на А.) останалата ? ид.част от същия имот със запазено право на ползване за себе си. Скоро след прехвърляне на имота на внука А., той го е напуснал и се е устроил със семейството си в ж.к. И., като през зимните месеци за период от около 2-3 месеца при неговото семейство пребивавала ищцата В., като ги е подпомагала в отглеждането на техните деца. В останалата част от годината тя живее в прехвърления имот на таванския етаж, полагайки сама грижи за бита си и посрещайки със свои средства консумативните разходи. В прехвърления имот живее със семейството си и надарения внук Д.. Макар и на възраст вече над 80 години, ищцата В. Г. е много жизнена, сама се справя с битовите проблеми и дори помага на внуците си при отглеждане на децата им.
През VІІ.2007 г. ответникът А. К. изпратил нотариална покана на надарения Д. да му плаща обезщетение по 300 лв месечно за ползване на неговата част от имота. Впоследствие в отсъствие на ищцата докато е пребивавала на село през летните месеци, А. и негови близки са разрушили стара сграда в имота, която е била извън предмета на сделките и е била притежание по наследство на ищцата и нейните две сестри – т.е. той се е разпоредил с имот, върху който няма права. Посочените действия са станали повод на ищцата да заведе дело срещу А. К. за разваляне на алеаторния договор. В исковата молба тя се позовава на неизпълнение на задълженията по договора. Като допълнителна обосновка в исковата молба са посочени действията на ответника спрямо братовчед му Д. – изпратената нотариална покана за обезщетение в размер на 300 лв месечно, както и разпореждането спрямо имота, върху който няма права – старата сънаследствена на ищцата сграда.
С решението на Софийския районен съд иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД е отхвърлен по съображение, че не е установено неизпълнение на задълженията, поети с договора от 1988 г., а влошаване на отношения между надарения внук и ответника А. и именно това е мотивирало ищцата да заведе делото за разваляне на сделката.
С. градски съд отменя решението и пререшава спора, като приема липсващо изпълнение на поетите задължения по договора от страна на ответника. Ищцата сама извършвала необходимото в бита, сама си плащала консумативните разходи. Установените епизодични случаи на донесени продукти, закупени от ответника А. , не представлява съответно изпълнение на задълженията по договора. Не е доказано от ответника точно и непрекъснато изпълнение на задълженията, а в негова тежест е да установи именно това, за да се отхвърли срещу него претенцията. В този смисъл съдебният акт на СГС е в съгласие с установената съдебна практика по този вид спорове относно разпределението на тежестта на доказване в процеса, необходимостта от престиране непрекъснато и точно на потребното за ищцата.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на иска, като според касатора А. К. е претендирано разваляне на договора за гледане и издръжка поради изпратената нотариална покана за обезщетение до братовчеда Д., както и заведено дело за делба на имота. Освен това са релевирани доводи, че СГС бил приел, че неизпълнението се дължи на несъздаване на общо домакинство между страните по делото при липса на такава уговорка в алеаторния договор.
Доводите за недопустимост на иска (които подлежат на разглеждане независимо от наличие или липса на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК, с оглед т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г.) са неоснователни. Посочените в исковата молба факти за нотариалната покана и за разпореждането с наследствения недвижим имот чрез неговото разрушаване представляват допълнителни съображения за предявяване на иска, а не изместване на неговия предмет. Основно в исковата молба се релевират доводи за наличие на неизпълнение на поетите от ответника задължения за гледане и издръжка, което представлява типичния предмет на спора по чл. 87 ал.3 от ЗЗД.
Позоваването от страна на касатора на Тълкувателно решение № 96/1966 г. на ОСГК на ВС на РБ няма връзка с изтъкнатите от страните по делото съображения в подкрепа на доводите им. Приложеното решение № 51 от 13.ІІ.2006 г. по гр.д.№ 1241/2004 г. на ІІ г.о. на ВКС относно съвместното живеене на страните по договор за гледане издръжка има връзка с развитите от касатора твърдения, но не и с изложените от СГС съображения за уважаване на иска – в съдебния акт изрично е отбелязано, че не е поето задължение за съвместно живеене на ответника с кредиторката. Отсъствието на такова съвместно живеене в случая се констатира с оглед данните за установените само епизодични посещения – “ходене като на гости”, което не съответства на пълното изпълнение на поетото задължение с продължително изпълнение с ежедневно, непосредствено и непрекъснато престиране от касатора. С оглед на изложеното и при отсъствие на относими към предмета на спора въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. При този изход на спора в производството по чл. 288 от ГПК на ищцата по делото би следвало да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски, но не е представен документ за установяване на техния размер по договор за правна помощ между нея и процесуалния й представител, нито има данни за заплащането им. Приложеното към отговора ксерокопие от пълномощно е с друг клиент на адв. В., а не с ищцата Г..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІV-б състав от 7.ІХ.2009 г. постановено по гр.д.№ 3813/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: