1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
гр.С., 09.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 683/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. Х. Т. и Д. И. Ф. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 458 от 09.10.2009 г. по гр.д.№ 367/ 2009 г., както и на решение по същото дело № 34 от 28.01.2010 г., с което е отказано извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в решението по същество. С въззивното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 1965/ 2007 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателите против А. Г. С., Г. И. С., В. Т. Ш. – П. и Е. Т. Ш. искове, квалифицирани по чл.26 ал.1 от ЗЗД, за обявяване за нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 31, т.V, рег. 8871, н.д.№ 745/ 2006 г., съставен на 29.08.2006 г. от нотариус рег.№ 423, поради заобикаляне на закона и привидност. Отхвърлен е и искът, предявен от И. Х. Т. против А. Г. С., Г. И. С., В. Т. Ш. – П. и Е. Т. Ш., квалифициран по чл.33 ал.2 от ЗС, за встъпване в правата на купувача по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 38, т.V, рег. 8935, н.д.№ 751/ 2006 г., съставен на 30.08.2006 г. от нотариус рег.№ 423. Същият иск, предявен от Д. И. Ф., е оставен без разглеждане по същество.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че при постановяване на решението от 09.10.2009 г. въззивният съд е отговорил неправилно на материалноправният въпрос дали дарението, което прикрива продажба, е нищожна сделка и дали основанието за нищожност е извършването на сделката при заобикаляне на закона или е привидността на сделката. За разграничаване на съотношението между двете основания за нищожност считат, че е необходимо Върховният касационен съд да допусне обжалването, при условията на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Относно решението за поправка на очевидна фактическа грешка от 28.01.2010 г. повдигат въпросът коя грешка е релевантна – тази, в съдебния акт по делото или тази, която се съдържа в изпратените на страните преписи. На тези основания касаторите молят касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Неоснователно обаче е искането за допускане на касационно обжалване на решението.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд. Освен ако има вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, касационният съд не може да разглежда в производството по чл.288 от ГПК други въпроси, освен повдигнатите от жалбоподателя.
В конкретния случай въпросът за правното естество на дарението, което прикрива продажба и (в случай на недействителност на дарението) дали основанието за нищожност е заобикаляне на закона или привидност, обуславя въззивното решение. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по същия въпрос вече има постановено решение по чл.291 от ГПК. Касае се за решение, постановено между същите страни и при сходен предмет на делото – оспорена е сделка за дарение на недвижим имот, в резултат на която надареният е станал съсобственик на идеална част от имота, след което, вече в качеството си на съсобственик, е закупил други идеални части от същия имот, без спазване на изискванията на чл.33 от ЗС. Става въпрос за решение на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 621/ 2009 г. С него е оставено в сила въззивно решение, допуснато до касационно обжалване по въпроса за разграничението на сделка, сключена при заобикаляне на закона и привидна сделка. Този въпрос е идентичен с питането, повдигнато в настоящето производство, по което се иска допускане на касационно обжалване. Даденият от ВКС отговор в решението по гр.д.№ 621/ 2009 г. е, че ако дарението прикрива продажба на недвижим имот, то е нищожно като привидна сделка. В този случай се прилагат правилата за прикритата сделка – т.е. за продажбата. Каква е целта на прикритата сделка и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва да се решава от съда съобразно конкретиката на делото. Ако продажбата е валидна, тя поражда правните си последици, макар че е прикрита с дарение и дава възможност от неучаствалия в извършването й съсобственик да претендира изкупуване по чл.33 от ЗС.
Обжалваното решение от 09.10.2009 г. не противоречи на даденото при условията на чл.291 от ГПК тълкуване, защото въззивният съд е изложил идентични правни мотиви. Искът е отхвърлен не защото принципно сделката не може да е нищожна поради привидност, а защото по делото не са ангажирани надлежни доказателства, които да формират фактически извод за наличие на привидност. Констатациите на въззивния съд по фактите и законосъобразното протичане на процеса на доказване в производството по чл.288 от ГПК не се контролират. Допускането до касационно обжалване се предпоставя от неправилно разрешени правни въпроси, а не фактически такива. В случая поставеният от касатора материалноправен въпрос е намерил разрешението си в друго решение на ВКС, което е задължително за съдилищата. Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, защото според ТР № 1 от 19.02.2010 г. това би било така, ако разглеждането на повдигнатия въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, или за да се създаде/осъвремени съдебна практика по прилагането на непълни, неясни или противоречиви закони. В случая практика по въпроса има, тя е задължителна, не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което не са налице условията за допускане на обжалването.
Неоснователно е и искането за допускане до обжалване на решението на въззивния съд от 28.01.2010 г., с което е отказано поправката на очевидна фактическа грешка в основното решение. Касаторите са поддържали пред инстанцията по същество, че е налице такава грешка относно номера на делото, тъй като във връченият им препис от решението е посочено „В.гр.д.№ 550 по описа за 2009 г.”, докато всъщност правилният номер на делото е 367. Въззивният съд е отказал да поправи грешката, тъй като в оригиналът на съдебния акт, приложен по делото, номерът на същото е правилно изписан, а грешките в преписите на съдебния акт не са релевантни. Въпросът на касаторите дали неправилно посоченият номер на делото в препис от решението съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на ГПК, обуславя решението от 28.01.2010 г., но и за него не може да се приеме, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Меродавен е оригиналният текст на решението по делото. Грешният препис може да има други последици – например да е уважителна причина, поради която е пропуснат срок за обжалване, да е уважителна причина за неправилно посочване на акта в искания до държавните органи и т.н. По реда на чл.247 от ГПК обаче се поправят фактически грешки само в оригинала на съдебния акт, приложен по делото. Преписите не подлежат на такава поправка.
Ето защо не са налице основания за допускане на касационното обжалване както на атакуваното въззивно решение, така и на решението, с което е отказано то да бъде поправено по реда на чл.247 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решения на П. окръжен съд № 458 от 09.10.2009 г. и № 34 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 367/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: