3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
София, 25.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 747/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. М. от[населено място], приподписана от адв. Г. М. от Сливенската адв.колегия срещу въззивното решение на С. окръжен съд от 5.ІІ.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 659/2009 г., с което е отменено решение № 743/7.Х.2009 г. по гр.д.№ 3531/2009 г. на С. районен съд за уважаване на исковете му по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ и вместо това е постановено друго за отхвърлянето им като неоснователни и недоказани. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил писмен отговор от [община], представлявана от кмета Й. Л., приподписана от мл.юрисконсулт О.Дериволкова, в който се поддържа, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като приложената съдебна практика не се отнася до идентичен с разглеждания по настоящото дело казус.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Г. М. е бил назначен за директор на Дома за възрастни с умствена изостаналост селище “К.”(Д.), като със заповед № 87 от 3.VІ.2009 г. на кмета на [община] трудовият му договор е прекратен на основание чл. 328 ал.1 т.8 от КТ във връзка с чл. 326 ал.2 от КТ, поради възстановяване на същата длъжност на незаконно уволнен преди това директор Д. с влязло в сила решение. Съобщението по чл. 345 ал.1 от КТ е получено от Д. на 15.ІV.2009 г. и в посочения двуседмичен срок той е подал искане до кмета на [община] да бъде изпълнено решението на съда за възстановяването му – на 28.ІV.2009 г. Върху тази молба е поставена резолюция на работодателя за възстановяване на Д. на работа на основание влязлото в сила решение, считано от 4.VІ.2009 г. Т.е. прекратяването на трудовото правоотношение с касатора М. с дата 3.VІ.2009 г. е в синхрон с момента на фактическото изпълнение на решението за възстановяване на Д. на заеманата преди уволнението му длъжност.
Спорният въпрос по делото е дали е достатъчно Д. само да подаде молба до работодателя с изразена готовност да започне да изпълнява задълженията си по трудовия договор или е необходимо да се яви в социалното заведение да заеме длъжността си. С други думи правомерността на прекратяването на трудовото правоотношение на М. е поставена в зависимост от спазването на законните изисквания при възстановяване на работа на предходно неправомерно уволнения Д.. С решението на С. районен съд е признато за незаконно прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца М., понеже Д. не се е явил в Д. К. да заеме длъжността си, от която неправилно уволнен, в срока по чл. 345 ал.1 от КТ. Прието е, че молбата до кмета не е равнозначна на явяване за заемане на длъжността, от която е освободен. При този извод са уважени трите иска по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ на М..
Съображенията на С. окръжен съд за пререшаване на спора след отмяна на първоинстанционния съдебен акт са, че Д. в законния срок се е явил при работодателя си – кмета на [община] и е заявил намерението си да заеме длъжността, от която е бил незаконно уволнен, в изпълнение на правомощията си по чл. 345 ал.1 от КТ, като по този начин за работодателя е възникнало правото да прекрати правоотношенията[населено място] на основание чл. 328 ал.1 т.8 от КТ.
За да обоснове наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт, касаторът М. се позовава на разрешаване на спора от С. окръжен съд в противоречие със съдебната практика, като представя три решения на тричленни състави на ІІІ г.о. на ВКС- две от 1999 г. и едно от 1995 г. С отговора си по чл. 287 от ГПК ответникът по касация се позовава на две от посочените от касатора решения на ВКС, както и на още едно различно от приложените от касатора решение на ВКС. От анализа на приложената съдебна практика следва изводът, че различните хипотези на заемане на длъжността, от която са освободени неправомерно работниците след влизане в сила на решение за възстановяване на работа, обуславят различни възможности за осъществяване на признатите им права по чл. 345 от КТ, поради което не е възможен унифициран подход при решаване на този въпрос. В конкретния случай приложените от касатора съдебни актове касаят заемане на изпълнителски длъжности, а длъжността, от която е освободен касатора поради възстановяване на неправомерно уволнения Д., е ръководна, което обуславя отликите в изводите и невъзможността да се приравнят двете групи случаи. Освен това от значение е и обстоятелството, дали се касае до заета или незаета длъжност към периода на срока по чл. 345 ал.1 от КТ. Поради изложеното, не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Позоваването на задължителна съдебна практика по този въпрос за приложение на т.1 на чл. 280 ал.1 от ГПК е неконкретизирано. Оплакванията за непредставени и несъбрани доказателства имат отношение към въпроса за наличие на основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК, но нямат място в производството по чл. 288 от ГПК, в което се преценява наличието на условията по чл. 280 ал.1 от ГПК.
Поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането за това на касатора следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1 от 5.ІІ.2010 г. на С. окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 659/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: