О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 498
С., 01.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 990/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу въззивното решение на Софийския градски съд ГК, ІІ-г състав, постановено на 16.ІV.2010 г. по гр.д.№ 9864/2009 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, 36 състав от 27.ІV.2009 г. по гр.д.№ 18237/2008 г. за уважаване на иска на Б. Б. Д. от[населено място] за сумата 4000 лв неимуществени вреди в периода от 2.VІІ.2004 г. до 28.ХІ.2005 г. на основание чл. 2 ал.1 т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото Б. Б. Д. чрез адв. А. А. от С. адв.колегия, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като решенията на СРС и СГС са законосъобразни.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
С обжалваното решение е ангажирана отговорността на държавата чрез органите на прокуратурата за причинените на ищеца Б. Б. Д. неимуществени вреди от воденото срещу него следствие по чл. 385 от НК за неизпълнение на задълженията му по военна служба образувано на 2.VІІ.2004 г. и прекратено на 28.ХІ.2005 г. с постановление за прекратяване на наказателното производство по сл.дело № ХХ-ІІ-14/2004 г. поради недоказаност на обвинението. Продължителността на това досъдебно производство е близо 1 година и половина, през който период той е бил викан многократно на разпити, имал е забрана за напускане на страната, определената му мярка за неотклонение е била парична гаранция в размер на 10 000 лв. Работил е като шофьор на специализиран автомобил към Националната служба за охрана при П. на РБ (Н.) и е освободен по взаимно съгласие от заеманата длъжност на 9.VІ.2004 г. малко преди образуваното следствие във връзка с изпълняваната служба в Н.. Предявената претенция е била уважена в размер на 4000 лв за неимуществените вреди във връзка с воденото следствие срещу него, завършило с прекратяване.
В касационната жалба С. се позовава на свидетелските показания по делото, че негативните прояви на ищеца са свързани с неговото напускане на Н., а не с воденото следствие, т.е. няма пряка и непосредствена причинно следствена връзка между неимуществените вреди и следствието срещу него. По този начин жалбоподателят игнорира връзката между воденото следствие по чл. 385 от НК и изпълняваната военна служба към Н.. Освен това непосредствено след освобождаването му от длъжност е заведено и следственото дело.
Алтернативо е поставен въпрос и за прекомерна завишеност на размера на уважения иск и несъответствието му с интезитета на реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и принципа за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД.
П. въпрос за нарушение на принципа за справедливост при обезщетяване на вредите по чл. 52 от ЗЗД обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 то ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е завишен, трябва да бъдат представени решения, при които в аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди, което не е сторено.
С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на СГС, поради което искането на касатора за това следва да бъде отклонено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІІ-г състав от 16.ІV.2010 г.постановено по гр.д.№ 9864/2009 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: