3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
София, 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 302/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. от[населено място] , чрез пълномощника му адв. Л. П. от САК срещу въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІV-г състав от 4.ХІІ..2009 г. по гр.д.№ 2935/2007 г., с което е обезсилено частично решението на СРС, 72 състав, в частта, с която [фирма] е осъдено да му заплати сумата 1200 лв обезщетение за имуществени вреди за разходите за закупуване на лекарства за лечение на уврежданията от трудова злополука, настъпила на 10.І.2004 г., за периода от 20.VІ.2006 г. до 1.VІІ.2008 г. , в която част е прекратено производството по делото. С това въззивно решение е отменено частично посоченото решение на СРС за сумата над 20 000 лв до присъдения размер 40 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от същата трудова злополука, както и в частта, с която е присъдено над 219.33 лв до присъдения размер 1219.33 лв обезщетение за пропусната полза изразяваща се в разликата между полагащото се трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за периода от 11.І.2004 до 1.ІХ.2004 г. и в тези части са отхвърлени тези претенции. В останалата обжалвана част първоинстанционното решение е оставено в сила. Изтъкват се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Ответникът по касация [фирма] в срока по чл. 287 от ГПК в отговора си поддържа, че жалбата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът В. Д. работи в К. АД като водопроводчик в Доменен цех. На 10.І.2004 г. е станала трудова злополука с двама починали от обгазяване работници. Ищецът е пострадал от обгазяване при извеждане от цеха на други пострадали негови колеги. Бил е в болничен отпуск в периода от 11.І.2004 г. до 18.VІ.2004 г. С разпореждане № 4464 от 25.VІ.2004 г. на Н., С. управление “С. осигуряване”(С.) на основание чл. 60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) декларираната злополука от осигурителя К. АД, станала[населено място] на 10.І.2004 г. е приета за трудова злополука по чл. 55 ал.1 от КСО, като видно от протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката от С. съвместно с ДОИТ София и [фирма] и експертно решение № 2792 от заседание № 106/9.VІ.2004 г. на Т. за общи заболявания към V М., злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа – при извършване на аварийно-спасителни действия по време на производствена авария. С решение № 60 от заседание № 30 на Т. от 7.VІІ.2006 г. му е определена 27 % трайно намалена работоспособност. Вследствие трудовата злополука са настъпили промени в нервната, дихателната и сърдечносъдовата системи от отравянето с доменен газ. Част от тези промени имат частично обратим характер, но белодробната фиброза и органичните промени в нервната система са с по-траен и необратим характер. Прогнозата е проблематична според експертизите – не може да се очаква пълно възстановяване. При така изяснените последици за здравето на ищеца С. районен съд с решението си му е присъдил 40 000 лв обезщетение за претърпените неимуществени вреди с лихвите от датата на увреждането, като за обезщетение за имуществени вреди са присъдени определените в съдебносчетоводната експертиза суми в размер на 1219.33 лв представляващи разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца, ако беше здрав и работеше като водопроводчик и обезщетението през време на ползване на болнични отпуски, както и сумата 3240 лв представляващи разходи за закупуване на лекарства лечение на уврежданията от трудовата злополука.
По въззивна жалба на ответника относно размера на обезщетението за неимуществените вреди, както и относно обезщетенията за имуществени вреди касаещи разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по болест, както и за заплащане на разходите за лекарства, С. градски съд с обжалваното с настоящата касационна жалба решение е намалил наполовина обезщетението за неимуществени вреди до размер на 20 000 лв, като е извършил корекция досежно обезщетението за пропусната полза, изразяваща се в разликата между трудовото възнаграждение и обезщетението по болест, с 1000 лв. Обезсилил е решението на районния съд в частта, с която е присъдена сумата 1200 лв за разходите за закупуване на лекарства за периода след предявяване на иска 20.Х.2006 г. до 1.VІІ.2008 г. , като в посочената част е приел, че искът е недопустим, понеже се отнасят за бъдещ период.
Касационната жалба на ищеца има за предмет всички обезщетения, намалени, респ. в частта, с която е обезсилено решението на районния съд, като основно се изтъква необоснованата преценка на причинените му от трудовата злополука страдания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се изтъква, че обжалваните части на въззивното решение са в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК, понеже СГС е занижил обезщетението за неимуществените вреди на ищеца в противоречие със задължителната съдебна практика – Постановление на Пленума на ВС на РБ № 4/1968 г. Позовава се и на съдебна практика на ВКС по гр.д. № 21265/1999 г. на V г.о. на ВКС и на ІІ наказателно отделение на ВКС по н.д.№ 152/1998 г. в гражданско осъдителната част. Макар и изрично да не е формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК, от изложението може да се направи извод, че такъв е за критерия по чл. 52 от ЗЗД. Този въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с трайно установената съдебна практика. По начало съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима с оглед препращащата норма на чл. 212 от КТ, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени съдебни решения, при които за аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-високи обезщетения за неимуществени вреди. Това не е сторено от касатора. Това обуславя неоснователността на направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд, ГК, ІV-г състав от 4.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 2935/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: