3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
София, 31.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 47/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от[населено място] чрез адв. Т. Х. Ч.- В. от АК- Пловдив срещу решението на П. окръжен съд № 919 от 27.V.2009 г. по в.гр.д.№ 1329/2007 г., с което е отменено решение № 41 от 28.ІІІ.2007 г. постановено по гр.д.№ 1270/2006 г. на П. районен съд за отхвърляне на иска на А. С. Т. от[населено място] срещу жалбоподателя с правно основание чл. 29 от СК и вместо това е постановено уважаване на иска й срещу жалбоподателя за заплащане на сумата 37094 лв, представляваща половината от стойността на търговското предприятие [фирма] към месец април 2005 г. Изтъкват се като пороци на въззивния съдебен акт незаконосъобразност и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ответницата по жалбата А. Т. чрез адв. С. С. от АК – Пловдив, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като съдебният акт е обоснован и законосъобразен, постановен при съобразяване с всички събрани по делото доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
За да уважи предявения от А. Т. иск с правно основание чл. 29 от СК(отм.) срещу бившия й съпруг П. Т. в предявения размер ( след допуснато увеличение на петитума) за сумата 37 094 лв., представляващи половината от стойността на придобитото имущество на фирмата на [фирма] към месец април 2005 г., П. окръжен съд е приел, че ищцата има принос в размер на 1/2 ид. част от стойността на имуществото на тази фирма поради това, че тя е допринесла за придобиването му с труда си и със средствата си, с работата си в предприятието, собственост на съпруга й, в което е извършвала дейности, присъщи на собственика и като работник в предприятието. В подкрепа на тези изводи са събраните по делото доказателства, според които съпругата А. е работила през целия период на съществуване на фирмата на ЕТ от 1993 г., не само като работник в нея – продавач в сладкарницата и в последствие в търговски склад, но и като упълномощена от ЕТ да осъществява контакти с клиенти, да получава стока и се разплаща за нея, да изплаща заплати на персонала, да осигурява счетоводното отчитане на фирмата. При изясненост във втората инстанция относно стойността на активите и пасивите на фирмата към момента на раздялата на страните и възпрепятстването от този момент от страна на касатора съпругата му да има достъп до търговските и производствени обекти въз основа на заключенията на назначените експертизи П. окръжен съд е определил стойността, дължима от ответника на ищцата на основание чл. 29 от СК(отм.)
В касационната жалба на П. Т. се съдържат оплаквания за пороци на решението по чл. 281 т.3 от ГПК, а в изложението към жалбата по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава на Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС на РБ, но според т.2 от същото тълкувателно решение съпругът на едноличния търговец има право да търси по реда на чл. 29 от СК(отм.) част от стойността на вещите или дял от вземанията, включени в предприятието на търговеца, макар и според т.1 на същото решение вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на дейността на едноличния търговец не са съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие. Приложените към жалбата съдебни актове на тричленни състави на ВКС от 2002 г., 2005 и 2008 г. са с предмет различен от спора по настоящото дело, а цитираните части от тях в изложението касаят процесуалните разпоредби на чл. 188 ал.1 от ГПК(отм.) и чл. 189 ал.2 от ГПК(отм.), но решението на П. окръжен съд съдържа мотиви, които обосновават направени изводите за основателност на претенцията с правно основание чл. 29 от СК(отм.). От друга страна въззивният съд не е обвързан да се съобрази с първоинстанционния съдебен акт на П. районен съд, така че доводите в тази връзка са несъстоятелни.
Според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящ правната воля на съда, обективирана в решението му. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Изложеното обуславя неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт. По делото липсват доказателства за направените за настоящата инстанция разноски на ответницата по касация, поради което макар и да има направено искане в отговора, то е недоказано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 919 от 27.V.2009 г. на П. окръжен съд постановено по в.гр.д.№ 1329/2007 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: