О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 153
гр.С., 22.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 370/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. Л. И. срещу определение на Л. окръжен съд № 844/ 30.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 663/ 2009 г., с което е потвърдено разпореждане на Т. районен съд от 09.11.2009 г. по гр.д.№ 295/ 2008 г. С последното е върната на частната жалбоподателка въззивната й жалба вх.№ 2569/ 26.09.2009 г. срещу решението на районния съд № 272/ 29.07.2009 г. по гр.д.№ 295/ 2008 г.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не са й били съобщени редовно указанията за отстраняване на нередовности на въззивната жалба от 29.07.2009 г. за внасяне на 125 лв държавна такса. Такива указания действително били връчени на пълномощника й, но те касаели друга жалба (вх.№ 2644 от 05.10.2009 г.). Счита, че не може въз основа на указания, касаещи една жалба, да бъде върната друга такава по същото дело. Като основание за допускане на обжалването повдига процесуалноправните въпроси относно задължителното съдържание на съобщението по чл.262 ал.1 ГПК и как следва да бъдат индивидуализирани в него указанията за отстраняване на нередовности, в частност в случаите, когато по делото са постъпили повече от една жалби, по които въпроси поддържа, че има противоречива съдебна практика. Моли обжалването да бъде допуснато и обжалваното определение на въззивния съд да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна И. Т. М. не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускането на касационно обжалване се явява неоснователно.
По искова молба на И. М. против М. И. е образувано гр.д.№ 295 по описа за 2008 г. на районен съд – Т.. Съдът е постановил решение № 272 на 29.07.2009 г. и жалбоподателката е уведомена за него на 23.09.2009 г. чрез процесуалният си представител. На 26.09.2009 г. срещу решението е подадена жалба, към която няма приложен документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса. На 07.10.2009 г. районният съд е държал разпореждане, с което е изискал от М. И. в седмичен срок да внесе държавна такса 125 лв. На 19.10.2009 г. на адвокат В. Д., като процесуален представител на М. И., е връчено съобщение със следното съдържание: „Указваме Ви, да отстраните допуснатите от вас нередовности в въззивн жалба вх.№ 2569/ 2009 г. подадена пред РАЙОНЕН СЪД – ГР.Т., гражданска колегия, ІІІ състав, по Гражданско дело № 295/2008 г., а именно: в 7-м дневен срок да се внесе д.т. в размер 125 лв по сметка на ОС – Ловеч”. На 09.11.2009 г., като е констатирал невнасяне на 125 лв такса, районният съд е върнал жалбата поради неотстраняване в срок на нередовностите. С обжалваното в настоящето производство определение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил връщането на жалбата.
При тези данни следва да се приеме, че повдигнатите от частната жалбоподателка процесуалноправни въпроси обуславят въззивното определение. Неговото касационно обжалване обаче не следва да се допуска, тъй като въпросите са решени от въззивния съд в съответствие с установената практика. Според нея, когато се констатират нередовности на жалбата, същата следва да се остави без движение и на страната да бъдат дадени указания за отстраняването им. Указанията следва да са ясни и пълни, да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи. Едва ако такива указания са надлежно съобщени и не са изпълнени в законния срок, жалбата подлежи на връщане. Когато по едно дело са депозирани повече от една жалба, съдът трябва да укаже на страната конкретно по коя жалба са налице подлежащи на отстраняване нередовности. Ако жалбата е индивидуализирана с входящ номер и с посочен конкретен акт, който е обжалван с нея, това е достатъчно за да се счете страната за надлежно уведомена, във връзка с кое точно нейно процесуално действие получава указания. Като е приел, че указанията, дадени по конкретно посочен в съобщението входящ номер на жалбата, конкретно посочен акт, който се обжалва с нея и ясно формулирани касателно задължението за внасяне на 125 лв държавна такса, са редовни, въззивният съд не е нарушил, а е съобразил установената съдебна практика по въпроса. Определението, в което тези му изводи са обективирани, не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Л. окръжен съд № 844/ 30.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 663/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: