2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 181
гр.С., 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 1965/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на И. С. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1785 от 28.11.2008 г. по гр.д.№ 2605/ 2008 г. С посоченото решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 2264/ 2006 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против В. А. Л., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма] искове за заплащане на сумата 5 000 лв – възнаграждение, платено по развален договор от 25.06.2006 г. и за заплащане на сумата 680 лв – неустойка за забавено изпълнение по същия договор.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд отговорил неправилно на материалноправният въпрос има ли право кредиторът – възложител по договор за изработка да претендира обезщетение вместо изпълнение тогава, когато изпълнителят не изпълнява точно задължението си и ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна по предназначение. Счита, че по въпроса има противоречива практика и се позовава на решение на ВС, І г.о. по гр.д.№ 981/ 1968 г. Повдига освен това и процесуалноправният въпрос как следва да се преценяват доказателствата по делото от въззивния съд, който според касатора е решен в противоречие с решение на Конституционния съд по к.д.№ 23/ 2002 г. и с решение на ВКС, ТК, І отд. по гр.д.№ 742/ 2005 г. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за отмяната му.
Ответникът по касация В. А. Л., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], оспорва жалбата. Счита, че ищцата е формулирала абстрактни, а не конкретни въпроси по чл.280 от ГПК, както и че по тези въпроси практиката не е противоречива. Заявява, че приложените към изложението на ищцата съдебни решения са постановени по случаи, които нямат нищо общо с процесния казус. Моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата и ответницата са сключили договор за изработка, по силата на който ответницата е следвало да извърши определени работи в имот на ищцата. Преди да изтече срокът на договора възложителят фактически е препятствал възможността на изпълнителя да извърши договорената работа. Договорът бил прекратен с конклодентни действия на страните, а не развален. Не е доказано изпълнителят да е извършил некачествено възложената работа, тъй като недостатъците й се дължат на препятстването на възможността да довърши обекта. Не са ангажирани доказателства за отклонение в сравнение с поръчаното. Изпълнителят не се явявал неизправна страна по договора и поради това за възложителят не е възникнало правото да го развали при условията на чл.262 ал.2 от ЗЗД. Поради това не е възникнало право да се иска авансово платеното по договора и неустойка по него.
При така изложените фактически и правни изводи на въззивния съд първият от поставените от жалбоподателката въпроси не обуславя въззивното решение. Вярно е, че кредиторът – възложител по договор за изработка има право да претендира обезщетение вместо изпълнение тогава, когато изпълнителят не изпълнява точно задължението си и ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна по предназначение. Обаче такъв въпрос въззивният съд не е разглеждал. Претенцията пред него не е за обезщетение, а за връщане на даденото по договора поради развалянето му. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако поставеният от касатора въпрос не предпоставя правните изводи в обжалваното решение, то по него не може да се допусне касационно обжалване, независимо дали същият се решава противоречиво от съдилищата. Ето защо в конкретния случай е безпредметно да се анализира решение на ВКС, І г.о., по гр.д.№ 981/ 1968 г., защото то е постановено по въпрос, необуславящ въззивното решение.
Процесуалноправният въпрос за начина на анализиране на доказателствата по делото не е формулиран конкретно и също не може да се приеме, че обуславя въззивното решение. Евентуални грешки на въззивния съд при анализа на доказателствата могат да са основание за касиране на обжалваното решение по чл.281 т.3 от ГПК, но не са основание по чл.280 от ГПК за допускане на обжалването. При липса на конкретен изложен от касатора въпрос, свързан с анализа на доказателствата, съдът не може да формулира служебно такъв, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК. Поради това касационното обжалване не следва да се допусне.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1785 от 28.11.2008 г. по гр.д.№ 2605/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: