Определение №277 от 18.2.2011 по гр. дело №433/433 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 277

София, 18.02.2011 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 433/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. С. от[населено място], чрез адв. В. В. от Варненската адв.колегия срещу въззивното решение № 1453 на В. окръжен съд от 19.ХІ.2009 г. по гр.д.№ 1409/2009 г. за потвърждаване на решение № 1755/3.VІ.2009 г. на В. районен съд, 26 състав по гр.д.№ 8647/2006 г., с което са отхвърлени исковете й с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ против О. № 13 “Д. радост”[населено място]. Поддържат се оплаквания за необоснованост и противоречие с процесуалния и материалния закон.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от О. № 13[населено място], представлявано от директора Т. Р. Б. , чрез адв. А. Д., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Със заповед № 274 от 3.ХІ.2006 г. на О. детско заведение № 13 “Д. радост” Варна, [жк] е наложено дисциплинарно наказание уволнение на ищцата А. П. С. – детска учителка за това, че от нейно име е била публикувана на 17.Х.2006 г. във вестник Позвънете обява с текст: “Търсим помощник възпитатели, О. 13/ тел. 500636” , без същата да е била упълномощена за това. Вследствие на тази обява в периода 17.Х.2006 г. до 18.Х.2006 г. имало многократни обаждания по телефона от лица, търсещи работа, с което са обезпокоили персонала на детското заведение и е нарушен нормалния ритъм и организация на работа. Според работодателя с това си действие С. е уронила доброто име на детското заведение, разпространила е поверителни за него сведения, създала е напрежение, неудобство и дискомфорт на служители, помощник-възпитатели, учители и на деца, с което е осъществила посочените в чл. 187 т.8 и 10 на КТ нарушения на трудовата дисциплина, поради което и на основание чл. 190 ал.1 т.4 и 7 от КТ във връзка с чл. 188 ал.3 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение съгласно чл. 330 ал.2 т.6 от КТ.
Предявените от ищцата А. С. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т-1-3 от КТ за отмяна на уволнението й като незаконно, за възстановяването й на работа и за присъждане на обезщетение за времето, през което е била без работа поради това уволнение, са отхвърлени като неоснователни. Изводите за това са обосновани с обстоятелството, че е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание – на нея й е предоставена възможност в двудневен срок да даде писмени обяснения за действията й във връзка с обява във вестник Позвънете на 17. и 18.Х.2006 г. с оглед постъпили докладни от служители на детското заведение и констативен протокол № 3/18.Х.2006 г. от връчване на заповед № 257/23.Х.2006 г., която й е връчена на същата дата. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание са уточнени задължителните изисквания в императивната норма на чл. 195 ал.1 от КТ за конкретизиране на времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Обосноваването на авторството на действието, послужило за прилагане на дисциплинарната санкция спрямо ищцата, е извършено от съда при приложение на нормата на чл. 128 ал.2 от ГПК(отм.) поради отказа й да съдейства за извършване на назначената фоноскопна експертиза чрез записване на нейния глас и съпоставянето му със записа, предоставен от вестник “Позвънете”.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на В. окръжен съд се основава на противоречието му с практиката на ВКС, като са приложени 5 решения на тричленни състави на ВКС, постановени по приложение на изискването на чл. 193 от КТ работодателят преди налагане на наказанието да изиска обяснения от служителя, но в конкретния случай от данните по делото е видно, че е спазено императивното изискване на посочената разпоредба на КТ, поради което не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК.
Правно неиздържани са доводите в молбата от 12.І.2010 г. със съдържание съответстващо на изискванията на чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК, че решението е базирано на доказателства, събрани чрез престъпление- поставя се знак за равенство между подслушването и разпространението на телефонен разговор и прослушването на такъв разговор, в който е направена заявката за обявата в печатното издание за свободните работни места при работодателя.
Поставеният в молбата-изложение по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК процесуалноправен въпрос за преместването на тежестта на доказване на дисциплинарното нарушение във връзка с приложението на чл. 128 ал.2 от ГПК(отм.) в обжалваното решение е решен в съответствие с утвърдената съдебна практика по приложението на посочената разпоредба, поради което и по този въпрос не се налага да се допусне касационно обжалване. Доводите за вменяване на задължение за работника по трудово дело за разноски във връзка с извършване на експертизата се правят за пръв път от касатора, като такъв въпрос не е релевиран от ищцата при допускане на фоноскопната експертиза, за да може съдът своевременно да възложи тези разноски на работодателя по време на разглеждане на делото в инстанциите по същество.
С оглед на изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК за това, което обуславя извод за отклоняване на това искане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1453 от 19.ХІ.2009 г. постановено по в.гр.д.№ 1409/2009 г. от В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top