3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
София, 14.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 1803/2009 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. М. от[населено място], П., чрез адв. И. Д. от Пловдивската адв.колегия срещу решението на Пловдивския окръжен съд от 6.VІІ.2009 г. по в.гр.д.№ 1043/2009 г. за потвърждаване на решение № 364/16.ІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 1773/2008 г. на Пловдивския районен съд, с което е развален сключения договор от 14.V.1991 г., в частта, с която К. М. М. и С. Д. М. са прехвърлили на К. С. М. недвижим имот в[населено място] – ? ид.част от дворно място в[населено място] с построените в него полумасивна жилищна сграда и други постройки поради неизпълнение на поетото с него задължение за гледане и издръжка до размер на 6/12 ид.части от предмета. Поддържат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от К. М. М. чрез адв. А. М. Н. от Пловдивската адв.колегия, в който се поддържа, че жалбата е недопустима, респ. неоснователна по съображения, изложени в отговора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІV гр.отделение взе предвид следното:
С договор, оформен в нот.акт № 98 том 14 от 1991 г. ищцата К. М. и съпруга й С. М. са прехвърлили на дъщерите си ответницата К. М. и неучастващото в делото лице Е. С. М. при равни части недвижим имот в[населено място] срещу задължение на приобретателките да осигурят един спокоен и сносен живот, грижи при болест и немощ, издръжка, като продавачите си запазват правото на пожизнено ползване на имота заедно и поотделно. През 2001 г. е починал прехвърлителя С. М. и за свои наследници е оставил съпругата си К. и двете си дъщери Е. и К.. До 2004 г. двете длъжници си разпределяли гледането на ищцата К. при ответницата К. в[населено място] от януари до юни и при Е. С. – в[населено място] в следващия 6 месечен период, но след 2004 г. ищцата трайно се установила в[населено място] при дъщеря си Е. – втората длъжница по договора. По това време за възрастната родена през 1922 г. ищца са били необходими ежедневни грижи за обслужването й в битово отношение поради получена травма – счупена шийка на тазобедрената става . Причината за преместването на ищцата в[населено място] станали не особено удобните условия в къщата в[населено място] с оглед увреденото й здравословно състояние, както и отрицателното отношение към лицето, с което ответницата К. съжителства на съпружески начала. Правилно в съответствие с доказателствата е прието от съда неизпълнение на поетите задължения в период от 4 години преди завеждане на делото. В този период отсъства какъвто и да било опит за участие в гледането и издръжката на ищцата от страна на ответницата К., включително и по реда на чл. 97 от ЗЗД при наличие на забава на кредиторката. При посочените установени по делото факти, направеният извод за основателност на претенцията за разваляне на сключения договор по чл. 87 ал.3 от ЗЗД е в съответствие на доказателствата по делото.
Като въпроси в изложението към касационната жалба са формулирани както следва: 1. Относно правото на неизправен кредитор, неоказващ съдействие и отблъскващ изпълнението на длъжника да развали договора; 2. Дали е възможно да се развали договора при неизпълнение на задълженията на кредитора; 3. При неизправност на двете страни може ли да се развали договора; 4. Дали подлежи изцяло на разваляне договор, когато е изпълняван по отношение на починалия кредитор и изпълняван спрямо ищцата до 2005 г..
Върховният касационен съд приема, че така формулираните въпроси нямат връзка с конкретната специфика на задълженията на страните, поети с договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. Кредиторът по него с извършване на сделката по нотариален ред изпълнява изцяло своите задължения и е необходимо само да приема предлагано му изпълнение на уговорените грижи и издръжка в договора. Задължения след сключване на сделката има само длъжника – приобретател, който трябва да предлага тези грижи и издръжка в необходимия на кредитора обем, качество, срочност. При отказ на кредитора да получава тези грижи и издръжка ( т.нар. забава на кредитора), длъжникът следва да престира в съответствие с разпоредбата на чл. 97 от ЗЗД. При отсъствие на предлагано изпълнение в течение на години в период, когато кредитора се нуждае от ежедневни грижи, тезата на касаторката за частично изпълнение е несъстоятелна. С оглед на установената съдебна практика и частичното изпълнение на задълженията води до извод за основателност на претенцията за разваляне на договора. Въззивното решение при уважаване на предявената претенция е съобразено с посочената утвърдена съдебна практика, поради което не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Приложената съдебна практика към касационната жалба е неотносима към конкретния сключен договор между страните – касае различни по съдържание уговорени престации, а не по договор за гледане и издръжка. Единственото решение, по което предмет на престацията е по алеаторен договор за гледане и издръжка, включва в предмета си и прехвърляне на имота срещу минали до сключване на договора грижи. Такава клауза няма в нотариалния акт по сделката, чието разваляне се иска по делото.
При така изложеното, липсват предпоставките за уважаване на искането за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1251 от 6.VІІ.2009 г. постановено от Пловдивския окръжен съд, 14 състав по гр.д.№ 1043/2009 т.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: