О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 326
гр.София, 22.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 421/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Н. И. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 572/ 24.11.2009 г. по гр.д. № 847/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Благоевградски районен съд по гр.д. № 868/ 2009 г., с което са отхвърлени предявените от касатора против „Ю„Неофит Р. ” искове за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Н. И. Г., извършено със заповед № 50 от 09.02.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор практики” и за заплащане на обезщетение 3 600 лв за оставане без работа за период 6 месеца след уволнението.
Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържа в самата жалба, като жалбоподателят твърди, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС и да други съдилища в страната. Извън изложените касационни основания по чл.281 от ГПК обаче, касаторът не е формулирал конкретен материално- или процесуалноправен въпрос, който да е решен в обжалваното въззивно решение в противоречие с цитираната и приложена практика. Иска се допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация оспорва жалбата. Според него няма основания за допускане на касационно обжалване, тъй като решението на въззивния съд съответствало на трайно установената практика на ВКС по въпроса за подбора при съкращаване на щата. Моли обжалването да не бъде допуснато, евентуално жалбата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за неоснователно.
Съгласно чл.280 ал.1 от ГПК допускането е възможно само ако при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по процесуален или материален въпрос, който се разрешава противоречиво от съдилищата, който е решен в противоречие с практиката на ВКС или решението по който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Въпросът следва да е формулиран от касатора, тъй като за касационния съд съществува забрана служебно да извлича такъв от твърденията в жалбата (т.1 от ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК). В конкретния случай в изложението по чл.280 от ГПК (инкорпорирано в сама.та жалба) процесуалният представител на касатора изобщо не е посочил въпрос, който да е решен в противоречие с посочените и приложени съдебни решения. Посочил е, че „решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд … и в противоречие с практиката на съдилищата …”, но не и конкретен въпрос, по който според касатора такова противоречие е налице. И след като служебно не се откриват въпроси, свързани с нищожност или недопустимост на обжалваното определение, а касаторът не е повдигнал въпрос, по който да има противоречива практика, то касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 572/ 24.11.2009 г. по гр.д. № 847/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: