1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.С., 11.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 847/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. В. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 94 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 210/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. окръжен съд по гр.д.№ 820/ 2008 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Ж. В. М., Й. Д. М., К. Н. Й. и И. Г. Й. искове за признаване за установено, че Й. В. А. не дължи сумата 27 576,26 лв – законна лихва върху сумата 26 000 лв за период 29.07.1999 г. – 25.06.2003 г., поради изтекла погасителна давност.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с материалния и процесуалния закон и при незачитане на практиката на ВКС. Поддържа, че ако инстанцията по същество се бе съобразила със закона и със съдебната практика, тя щеше да определи правилно началния момент на погасителната давност, да отчете извършените в изпълнителния процес процесуални нарушения и да приеме, че вземанията за лихви са погасени по давност. Изложени са и доводи, че ако обжалването не бъде допуснато, това ще даде възможност на местните съдилища да правораздават в разрез с практиката на ВКС и ще обезсмислят институцията на ВКС. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато, като счита, че това ще допринесе за развитието на правото в страната.
Ответниците по касация оспорват жалбата. Според тях нито от жалбата, нито от изложението на касатора, става ясно кой е правният въпрос от значение за изхода на делото. Считат, че ако обжалването бъде допуснато без формулиран правен въпрос, това би нарушило процесуалните им права и молят за отхвърляне на искането.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Служебното повдигане на правни въпроси от касационната инстанция, извън хипотезите, в които съществува възможност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, не е възможно.
В конкретния случай жалбоподателят не е формулирал такъв правен въпрос. Твърденията за нарушения на материалния и процесуалния закон, ако са основателни, могат да обусловят извод за неправилност на обжалваното решение. Те са предвидени от законодателя като касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК, а не като основания за допускане на обжалването. Доводите за наличието на такива нарушения са без значение в производството, при което се решава дали обжалването следва да се допусне.
Без значение са и доводите, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, щом касаторът не е посочил по кой точно въпрос е налице такова противоречие. Задължителното тълкуване в ТР № 1 от 19.02.2010 г. е в смисъл, че посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В този смисъл няма значение, че в изложението си касаторът се позовава на противоречие между обжалваното решение и приложените към изложението решения на ВС и ВКС. След като не е формулирано твърдение точно по кой правен въпрос има различни разрешения в практиката, то съдът не може служебно да издирва има ли противоречива практика по обуславящ обжалваното решение въпрос, тъй като това би противоречало на принципа на състезателното начало на процеса. По аналогични съображения не може сам съдът да формулира правен въпрос, който да обуславя въззивното решение и да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Що се касае до доводите, че ако обжалването не се допусне ще се обезсмисли институцията ВКС, те не са юридически и не могат да се сведат до правен въпрос по допускане на касационно обжалване. Поради това обсъждането им е безпредметно.
По тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода от спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответните страни разноските по касационното производство.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 94 от 23.12.2009 г. по гр.д.№ 210/ 2009 г.
ОСЪЖДА Й. В. А. да заплати на Ж. В. М. и Й. Д. М. сумата 1 800 лв (хиляда и осемстотин лева) разноски по делото и на К. Н. Й. и И. Г. Й. сумата 1 800 лв (хиляда и осемстотин лева) разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: