О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 28.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1161/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е касационна жалба на Х. Л. Г. и Г. Ц. Г. от[населено място] чрез адв. В. Л. от Пазарджишката адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, 2 гр.състав № 416/19.ІV.2010 г. по в.гр.д.№ 217/2010 г., с което е оставено в сила решение № 701 от 22.ХІ.2007 г. по гр.д.№ 558/2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от тях иск за сумата 14 550 лв представляваща обезщетение за получаване на дължимия на ищците наем за 57 месеца за периода от 16.V.2002 г. до 15.ІІ.2007 г. за собствения им магазин на ул. Г. № 10 в[населено място], с която сума неоснователно са се обогатили ответниците С. Г. А. и Г. Т. А. от[населено място] за сметка на обедняването на ищците. Поддържат се оплаквания за недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съществени съдопроизводствени правила.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от С. и Г. А., чрез адв. И. Ц. от Пазарджишката адв.колегия, в който се поддържа не е налице нито една от предпоставките за касационно обжалване, предвидени в чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което не трябва да се допуска касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищците се легитимират като собственици на магазин № 2Б със застроена площ 50 кв.м. по нот.акт № **/13.ІІІ.2002 г., продаден им от ответниците – съпрузите С. и Г. А., първата в качеството на [фирма], който магазин е бил отдаден с договор за наем от [фирма] като наемодател на 30.ІІІ.2000 г. на наемателя [фирма]. Действието на наемния договор е продължено и в лицето на новия собственик Х. Г. с анекс от 1.ІV.2002 г. при месечен наем отначало 300 лв до 15.VІІІ.2002 г. намалени на 250 лв след тази дата. Безспорно е, че уговореният наем, заплащан от наемателя, е бил получаван от продавачите по договора за продажба от 2002 г., вместо от ищеца. Това е ставало по изрично съгласие да се осъществява съвместна търговска дейност, като получавания наем се внася като оборотни средства на [фирма], за да се изплащат заплати и се закупува стока, която да се продава в магазините на ответния търговец.
Ищецът Г. е работил по трудов договор като снабдител във фирмата на ЕТ, като работодателят му изплащал месечно възнаграждение в размер на 90 лв за половин работен ден и го осигурявал. Уговорката за внасяне на получавания наем за собственото на ищците магазинно помещение в оборота на ответния търговец, явяващ се работодател за първия ищец, е била в сила докато той продължава да работи по трудов договор при [фирма]. Безспорно е, че от 15.ІІ.2007 г. ищецът Х. Г. е започнал да получава сам наема за отдаденото за ползване собствено недвижимо имущество, след напускане на фирмата на [фирма]. Предявената от него съвместно със съпругата му Г. Г. претенция срещу ответниците А. касае получавания от ответниците наем за собственото на ищците магазинно помещение за периода от 16.V.2002 г. до 15.ІІ.2007 г. за сумата 14 550 лв с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
С решение № 701 от 22.ХІ.2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд по гр.д.№ 558/2007 г. искът на ищците срещу ответниците за посочената сума е отхвърлен като неоснователен по съображение, че неполучаването на наема от страна на ищците от техния имот за процесния период не е вследствие неоснователното му получаване от ответниците, а поради съществуващите отношения между страните, характеризиращи се с елементи на гражданско дружество, което представлява основание за получаването им.
Пловдивският апелативен съд, 2 гр.състав с решение № 416 от 19.ІV.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 217/2010 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като е споделил изводите за осъществявана съвместна търговска дейност по договор за дружество с клауза средствата от наема да се влагат в оборотните средства от съвместната търговска дейност.
В изложението към подадената касационна жалба по чл. 284 ал.3 от ГПК са формулирани два въпроса – процесуален : “Може ли със свидетелски показания да се установяват клаузи от договор за съвместна дейност?” По този въпрос няма основание да се допуска касационно обжалване, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че няма изискване за форма на действителност на договора за дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД. Освен това и обясненията на страните по делото са в същия смисъл за инвестиране на средствата от наема по взаимна уговорка в оборота на [фирма] докато ищецът е служител при този работодател, която е осъществена от действията на страните, включително и ищеца, който и в случаите на плащане на него на наема, той го е внасял според уговорката в касата на ответния ЕТ.
Материалноправния въпрос в изложението е : “Може ли работник или служител по трудов договор да участва с работодателя си – търговец по смисъла на чл. 1 и сл. от Търговския закон, в гражданско дружество по чл. 357 от ЗЗД и каква трябва да е целта на наетото лице и трябва ли ако се осъществява съвместна дейност между работник и работодател, да се регистрират в НАП, да получат Е. по Б. на името на дружеството, да водят счетоводство и разпределят печалби в съответствие със Закона за счетоводството, Д. осигурителия процесуален кодекс и чл. 2 ал.2 от ЗКПО?” Очевидно така формулираните въпроси не са от значение за изхода на спора по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда по неговия предмет, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска по чл. 59 от ЗЗД и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му, каквото е изискването на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ за да се приеме, че по такъв въпрос трябва да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК.
В приложените решения на тричленни и петчленен състави на ВКС и Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС на РБ не се съдържат противоречащи на постановеното обжалвано решение на Пловдивския апелативен съд правни изводи- те решават съществено различни по своя предмет спорове от този, с който е сезиран съда, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване. Искането на касатора за това следва да се отклони. На ответната страна в производството следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски по делото в размер на 84 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 416 от 19.ІV.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, 2 гр. състав постановено по в.гр.д.№ 217/2010 г.
ОСЪЖДА Х. Л. Г. и Г. Ц. Г. от[населено място], ул. М. № 2 да заплатят на С. Г. А. и Г. Т. А., с.гр. ул. “З. на Ч.” бл.1 сумата 84 лв разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: