1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
гр.С., 25.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 599/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искания на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) като ищец, както и на ответниците А. А. М., В. М. М., А. И. М. и М. А. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 67 от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 75/ 2009 г. С посоченото решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на С. окръжен съд по гр.д.№ 1787/ 2008 г., като по този начин е отхвърлено искането на КУИППД по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, а именно: от А. А. М. – паричната равностойност на дяловото му участие в [фирма],[населено място]; от А. И. М. – 1000/ 2000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07805.403.3 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД 18-04-23 от 27.01.2006 г., представляващ дворно място с площ 2 069 кв.м.; и от А. И. М. и М. А. М. – дворно място с идентификатор 67338.543.136 по кадастрална карта на[населено място], одобрена със заповед № РД 18-31/ 19.04.2006 г., представляващо поземлен имот № 751 в кв.199 с площ от 857 кв.м. и построената в него сграда. С решението по искове на КУИППД е постановено отнемане в полза на държавата от А. А. М. и В. А. М. на сумите 71,03 лв и 3 120 лв – получени като цена за продажба на недвижими имоти (апартамент № 15 в[населено място], кв.”Б.”, бл.7, вх.Д, ап.96 и 8/15 ид.ч. от полски имот в м.”С. бунар” в землището на[населено място]); на ? ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 67338.545.141 по кадастрална карта на[населено място], одобрена със заповед № РД 18-31/ 19.04.2006 г., представляващо поземлен имот № 750 в кв.199 с площ от 255 кв.м. и построената в източната част на имота жилищна сграда; недвижим имот със стопанско предназначение с идентификатор на самостоятелен обект в сграда 67338.533.72.2.11 по кадастрална карта на[населено място], одобрена със заповед № РД 18-31/ 19.04.2006 г., представляващо поземлен имот № 751 в кв.199 с площ от 857 кв.м. и построената в него сграда. С решението по искове на КУИППД е постановено отнемане в полза на държавата от А. И. М. на 1000/ 2000 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 07805.403.3 по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД 18-04-23 от 27.01.2006 г., представляващ дворно място с площ 2 069 кв.м. ведно с построените в този имот едноетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 07805.403.3.1, едноетажно масивно жилище с идентификатор 07805.403.3.2 и едноетажна масивна сграда с идентификатор 07805.403.3.
Срещупоставените страни атакуват въззивното решение съобразно собственият си правен интерес – КУИППД обжалва решението в частта, отхвърляща предявените искове, а ответниците А. А. М., В. М. М., А. И. М. и М. А. М. – в осъдителната по отношение на тях част.
В своето изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди жалбоподателят КУИППД, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд не обсъдил доводите на страните и доказателствата по делото, поради което достигнал до погрешният извод, че част от имотът с идентификатор 07805.403.3 е придобит от ответниците А. А. М. и В. М. М. безвъзмездно. По същата причина съдът достигнал до погрешни изводи, че не следва да се отнемат в полза на държавата имотът с идентификатор 677338.543.136 и сградите в него, както и паричната равностойност на дяловото участие на А. М. в [фирма]. На тези основания жалбоподателят – ищец претендира за допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му.
Касаторите А. А. М., В. М. М., А. И. М. и М. А. М. поддържат в тяхното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че изводите на въззивния съд са изградени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и без да са обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Освен това повдигат правните въпроси коя страна носи тежестта да докаже изгодните за нея твърдения, в кой момент се счита сключен договор за заем и по какви критерии съдът избира да цени вариантите на заключението на вещите лица, по които въпроси счита, че има противоречива практика. Освен това повдига, като имащи значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, въпросите допустимо ли е при установяване на разходите на едно домакинство да се ползват осреднени или статистически разходи, определени от Н.; допустимо ли е КУИППД да има право да преценява какви доказателства да събира и представя и противоречат ли давностните срокове в ЗОПДИППД на тези по останалото законодателство. Излагат и доводи за противоречие между ЗОПДИППД и КЗПЧОС. На тези основания молят обжалването на въззивното решение да бъде допуснато.
Никоя от срещупоставените страни не е взела изрично становище по жалбата на противната страна.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите и на двете страни за допустими, а исканията им за допускане на касационно обжалване на решението – за неоснователни.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, който може да е основание за допускане на обжалването, трябва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на този въпрос, а съдът няма право служебно да формулира такъв, освен при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо. Ако касаторът не е формулирал правен въпрос по допускане на обжалването или повдигнатият от него въпрос не предпоставя изводите на въззивния съд, това е самостоятелно основание за отклоняване на искането за допускане на обжалването. Само ако съдът констатира, че от касатора е формулиран правен въпрос, обуславящ въззивното решение, се проверява дали този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, евентуално дали се решава противоречиво от съдилищата, евентуално дали има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
В конкретния случай искането на КУИППД за допускане на касационно обжалване следва да се отхвърли само на основание липса на формулиран правен въпрос, обуславящ въззивното решение. В своето изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът – ищец се позовава единствено на извършени от въззивния съд процесуални нарушения и необоснованост – необсъждане на доводите на страните и доказателствата по делото, в резултат на което са направени грешни фактически изводи. Дори да има такива пороци на въззивния съдебен акт, те биха имали значението на касационни основания по чл.281 т.3 от ГПК. Наличието им обаче не е основание за допускане на касационно обжалване – нарушенията на ГПК и необосноваността могат да се констатират едва ако обжалването бъде допуснато и делото бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание. За целта обаче е необходимо обжалването да бъде допуснато, а съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение, допускането не може да бъде осъществено, ако касаторът не е изложил надлежно въпрос по чл.280 от ГПК. Понеже в изложението на КУИППД такъв въпрос няма формулиран, в отхвърлящото исковете част въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.
По идентични съображения не подлежат на обсъждане в това производство доводите на касаторите – ответници, че изводите на въззивния съд са изградени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и без да са обсъдени всички доказателства и доводи на страните. Тези доводи за производството по чл.288 от ГПК нямат значение, съответно без значение е и съдебната практика, представена от жалбоподателите Мъндеви във връзка с подобни нарушения по други дела. Същото важи и по въпросите как съдът цени вариантите на заключенията на вещите лица и кой носи тежестта на доказване по делото. Ако въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила по тези въпроси, то може да е неправилно, доколкото тези нарушения са рефлектирали върху процеса по установяването на релевантните факти. Дали фактическите изводи на въззивния съд са правилни обаче, е въпрос, който при допускане на обжалването не може да се обсъжда. Обжалването се допуска по правни, а не по фактически въпроси. Правни въпроси във връзка с процеса на събиране, проверка и анализ на доказателствата, жалбоподателите – ответници не са изложили надлежно и не могат да бъдат повдигани служебно от съда. Поради това обжалването по такива въпроси не може да бъде допуснато.
Изрично повдигнатите от касатора въпроси в кой момент се счита сключен договор за заем, справедливо ли са уредени в ЗОПДИППД правомощията на КУИППД и противоречат ли давностните срокове в ЗОПДИППД на тези по останалото законодателство, не обуславят въззивното решение. За да отхвърли доводите на ответниците, че са получили суми в заем от Н. И. и Ф. П., въззивният съд не е разрешавал правният въпрос кога тези договори се считат сключени, а е разрешил въпроса дали такива договори има въобще. Счел е, че това не се установява от доказателствата по делото, а както вече съдът изложи съображения, правилността на фактическите изводи на въззивния съд не подлежи на контрол в производството по чл.288 от ГПК. Що се касае до въпросите за правомощията на КУИППД и за съотношението на давностните срокове, такива въпроси пред въззивния съд не са били нито поставени, нито обсъждани, нито разрешаване, поради това няма как тези въпроси да се възприемат като обуславящи въззивното решение. По въпроси, които не обуславят обжалваният акт, касационната жалба не може да се допусне до разглеждане, дори те да имат значението по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК (ТР № 1 от 19.02.2010 г.).
Доводите за противоречие между ЗОПДИППД и КЗПЧОС не могат да се приемат като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК. Въззивният съд в мотивите на обжалваното решение не е разглеждал спор дали такова противоречие съществува, а и такъв спор пред него не е надлежно повдигнат. Поради това дори евентуално да съществува разминаване между двата нормативни акта, то няма как да обоснове допускане на касационно обжалване.
Обуславя въззивното решение материалноправният въпрос дали е възможно разходите на едно конкретно домакинство да се приемат за установени въз основа на средностатистически данни. Само че отговорът на този въпрос няма претендираното от касаторите – ответници значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради обстоятелството, че е практически невъзможно за продължителен период назад във времето да се установят разходите, които едно домакинство прави, съдебната практика допуска използването на статистически данни за установяване на този факт. Разрешението е в същия дух, който е мотивирал законодателя при въвеждане на правилото на чл.162 от ГПК, тъй като физически не е възможно нормално житейско съществуване, без за това да се разходват някакви средства. Същевременно фактически е невъзможно събирането на доказателства за разходваните за нормалното съществуване на ответника и семейството му средства за години назад, поради което за целта се използват средните за страната данни. Решаващият съд, с оглед обстоятелствата по конкретното делото, може да намали или завиши размерът на нужните средства. Касае се фактическа констатация, която може да бъде проверявана по реда на инстанционния контрол, доколкото са налице предпоставките такъв контрол да бъде осъществен. Практиката по този въпрос е установена, не се нуждае от осъвременяване или промяна, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това няма основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и искането на касаторите за това следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода от касационното производство, всяка от страните (чиито искания за допускане на обжалването се явяват неоснователни) следва да понесе разноските по него така, както са направени до момента.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. апелативен съд № 67 от 23.10.2009 г. по гр.д.№ 75/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: