2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 807/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. агенция за приходите(НАП) представлявана от изпълнителния директор К. С., чрез главния юрисконсулт Ц. И. от[населено място], бул. “К. А. Д.” № 52 срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд от 29.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 843/2009 г., с което е оставено в сила решение № 55 от 7.V.2009 г. по гр.д.№ 151/2008 г. на Е. районен съд за отхвърляне на предявения от НАП иск с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ срещу ответницата В. И. Н. от[населено място] за сумата 2 101.15 лв представляващи стойността на установената липса на 5 монитора. Поддържат се оплаквания за необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от В. И. Н. чрез пълномощника й адв. М.Ц. от САК, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 от ГПК, евентуално – че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, видно от пощенското клеймо върху плика, с който е изпратена и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Искът на НАП срещу В. Н. с правно основание чл. 207 ал.1 т.2 от КТ е отхвърлен по съображение, че липсва причинна връзка между поведението на ответницата и констатираната липса, тъй като мониторите са се намирали в общ склад, до който имат достъп както ответницата, така и други материално отговорни лица, а и общи работници и служители от други подразделения на НАП в страната.
В изложението към касационната жалба е формулиран въпроса: “Предполага ли се вината на ответницата при отговорността за липси по чл. 207 ал.1 т.2 от КТ на материално отговорните лица при вреда на имуществото на работодателя, когато произхода й не може да бъде установен”. В решението на Софийския окръжен съд се приема, че вината се презюмира, т.е. формулирания въпрос няма връзка с решаващата воля на съда за отхвърляне на иска.
Допускането на касационното обжалване е обусловено от необходимостта касаторът да постави такъв материалноправен или процесуален въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Поставеният от жалбоподателя въпрос не е такъв.
Изложеното предпоставя извод за неоснователност на направеното искане за допускане на касационно обжалване, поради което то следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд № 716 от 29.ХІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 843/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: