1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр.София, 01.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 3248/ 2008 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. Н. И. и Ц. Костова К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 443 от 26.03.2008 г. по гр.д.№ 305/ 2008 г. С въззивното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 367/ 2007 г., като по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против [фирма] искове по чл.108 от ЗС за предаване на владението върху недвижим имот – дворно място от 500 кв.м., находящо се в[населено място], обл.П., имот пл.№ 944, парцел І – П. дом на Министерство на транспорта от кв.34 по кадастрално-регулационен план на[населено място], одобрен със заповед № 3707/ 02.08.1957 г., с граници от запад- имот пл.№ 943, а след него имот пл.№ 942 на наследници на А. О., север – наследници на Г. В., изток – ул.”Стамболийски” – осови точки 103 – 109 и юг – улица, осови точки 108-109 (кале – крепостна стена), който поземлен имот по действащия кадастрален план от 2000 г. е част от поземлен имот № 1030 от кв.34.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че въззивният съд е решил неправилно материалноправният въпрос кога се счита отчуждено от собствениците му едно дворно място, ако отчуждаването е извършено при действието на ЗПИНМ, редакция след 1956 г. Въззивният съд отговорил, че отчуждаването настъпвало по силата на самия регулационен план, докато вярно било обратното. Според касаторите отговорът на този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е решен в противоречие с практиката на ВКС. Повдигат и въпроса кога отчужденият собственик се счита за обезщетен, като считат, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е игнорирал обстоятелството има ли платено парично обезщетение. На това основание претендират за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация [фирма] не взема становище по искането за допускане на обжалване и по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че процесният имот е отчужден по силата на регулационен план, в сила от 1962 г., т.е. при действието на ЗПИНМ. Приел е, че държавата е придобила собствеността върху парцела по силата на самия план, поради което е отхвърлил иска срещу едноличното дружество с държавно имущество, в капитала на което този имот е включен.
Следователно повдигнатият от касаторите материалноправен въпрос за настъпване на действието на отчуждението и за значението на факта на обезщетяване на собствениците при действието на ЗПИНМ към 1962 г., обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се приеме също така, че този въпрос е решен не в противоречие с практиката на ВКС (тъй като от касатора не са представени доказателства за постановена задължителна такава), но по него има противоречива практика. Това е така, защото отговорът, даден във въззивното решение, не съответства на изводите направени в други, незадължителни решения на ВС и ВКС (по гр.д.№ 2920/ 1960 г., ІІІ г.о., гр.д.№ 3163/ 2005 г., І г.о., гр.д.№1080/ 2006 г., ІІ г.о.). Налице са условията, визирани в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като на касаторите бъде дадена възможност да внесат дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 443 от 26.03.2008 г. по гр.д.№ 305/ 2008 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 46,73 лв (четиридесет и шест лева, седемдесет и три стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: