1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 236
гр.С., 10.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 248/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Г. П. Фартунов за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на С. окръжен съд № 597 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 541/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на С. районен съд по гр.д.№ 614/ 2008 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против В. С. К. и Е. Д. К. искове за обявяване на нищожността на договор, сключен на 27.04.2001 г. с нотариален акт № 166, т.ІА, рег.№ 1222, н.д.№ 120/ 2001 г.
В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателя, че при постановяване на решението въззивният съд е отговорил неправилно на материалноправните въпроси 1.нищожен ли е поради противоречие с морала договор, при който насрещните престации са явно неравноценни; 2.добрите нрави обективна или субективна категория са, когато се преценяват като основание за недействителност на сделките, по които въпроси има противоречива практика. Цитира решения на ВКС по гр.д.№ 444/ 1999 г., 460/ 2006 г. и 620/ 2007 г. Освен това в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът повдига и материалноправният въпрос дали прилагането на чл.33 от ЗЗД се обуславя от остро, спонтанно или предизвикано влошаване на здравословното състояние на договарящата страна. Според него отговорът на този въпрос би бил от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На посочените основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответниците по касация В. С. К. и Е. Д. К. оспорват жалбата. Според тях не са налице основанията по чл.280 от ГПК за допускане на обжалването, изложението на касатора счита за формално изготвено и необосновано, а приложените към него съдебни решения – за неотносими към процесния казус.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ако такъв въпрос е изложен, но той не предпоставя крайния изход от спора, то по него обжалването не може да бъде допуснато.
В конкретния случай не обуславя въззивното решение повдигнатият от жалбоподателя материалноправен въпрос за предпоставките, при които може да се унищожи сделка, сключена при крайна нужда. Това е без значение за резултата от настоящето дело, тъй като съдът не е разглеждал и решавал спор по чл.33 от ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл единствено по спор за нищожност на договор поради противоречие с добрите нрави. За този иск въпросът какви са предпоставките на крайната нужда няма значение, съответно той не обуславя изводите на въззивния съд и не може да е основание за допускане на обжалване на решението му.
Не обуславя въззивното решение и въпросът нищожен ли е поради противоречие с морала договор, при който насрещните престации са явно неравноценни. На такъв въпрос въззивният съд не е давал отговор в обжалваното решение и то не защото мотивите му са непълни, а защото страните по делото не са имали спор във връзка с равноценността на престациите по атакувания договор. Доводи в тази насока ищецът не е навеждал в хода на производството – нито в исковата молба, нито по реда на чл.116 от ГПК (отм.). Следователно и този въпрос не предпоставя крайните изводи на въззивния съд и не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Обуславя въззивното решение единствено материалноправният въпрос дали добрите нрави са обективна или субективна категория, когато се преценяват като основание за недействителност на сделките. Само че по този въпрос не се установява да има противоречива съдебна практика. В представеното от касатора решение на ВКС, ТК по т.д.№ 275/ 2007 г. по въпроса не е взето изрично отношение, а е прието, че добрите нрави съществуват като общи принципи или произтичат от тях, т.е. разглеждани са като обективна категория. Същото обаче е прието и в обжалваното решение. Добрите нрави в него са разгледани като неписани критерии и норми за поведение, установени в обществото, с които значителна част от хората съобразяват поведението си. Следователно и въззивният съд е разгледал добрите нрави като обективна категория, а не се е позовал на незнание на нормите от страна на приобретателите по договора, за да отхвърли иска. Поради това по въпроса няма данни за противоречива практика, съответно не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
По тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на С. окръжен съд № 597 от 28.10.2009 г. по гр.д.№ 541/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: