3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 166
София, 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 20/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Райчева Г. от[населено място] чрез адв. С. Н. от САК срещу решението на С. окръжен съд № 224 от 19.Х.2009 г. по гр.д.№ 383/2009 г., с което частично е отменено решението на Златоградския районен съд ог 17.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 38/2009 г. вместо това е постановено, че уволнението на Е. Г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 от КТ е незаконно и е отменена заповед № 51/2.ІІ.2009 г. на директора на С. “ Св.Св. К. и М.”[населено място] като незаконосъобразна, а в останалата част по претенциите по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ е оставено в сила решението за отхвърлянето им. Жалбата касае само последните две претенции, отхвърлени от съда. Изложените оплаквания са за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В отговора на директора на С. “Св.Св.К. и М.”[населено място], чрез адв. С. М. от АК Смолян,постъпил в срока по чл. 287 от ГПК, се изтъква, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 от ГПК, евентуално се поддържа, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата Е. Г. е работила в ответното училище в[населено място] като учител по биология със стаж 33 години. На 19.VІ.2009 г. тя е получила предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.3 от КТ – намаляване обема на работата. На 27.ХІ.2009 г. представителят на ответника е отправил изявление за оттегляне на предизвестието. От получаването му през месец VІ.2009 г. до оттеглянето ищцата се е намирала в болнични отпуски.
На 2.ІІ.2009 г. директорът на училището е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата. Бил е извършен подбор между двете учителки по биология, като е оставена на работа другата учителка с по-малък стаж. Районният съд З. е отхвърлил предявените от Г. искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ като приема, че уволнението от 2.ІІ.2009 г. не е незаконно поради наличието на действително съкращаване на щата и правилно проведена процедура по подбора. Отхвърлени са и обусловените претенции по т.2 и 3 от чл. 344 ал. 1 от КТ.
Смолянският окръжен съд е отменил решението на Златоградския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за признаване незаконността на уволнението от 2.ІІ.2009 г. и е отменил тази заповед като незаконна , като е оставил в сила решението в останалите части за отхвърляне на претенциите по т.2 и 3 на чл. 344 ал.1 от КТ. Съображенията на въззивния съд за пререшаване на спора относно законността на уволнението са, че трудовото правоотношение се е прекратило на основание изтичане на 1 месечен срок от предизвестието от 19.VІ.2008 г.до 20.VІІ.2008 г.
Касационната жалба на Е. Г. касае отхвърлените й претенции по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ. Формулираният в изложението към касационната жалба материално правен въпрос е за задължителната писмена форма и за прекратяване на трудов договор, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с общите принципи и разпоредби на закона. Според касаторката произнасянето на ВКС по този въпрос ще има значение за правилното прилагане на правната норма и за създаване на съдебна практика. Така формулираният въпрос има отношение към претенцията за законността на уволнението по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, по която вече има влязъл в сила съдебен акт поради необжалването му от страните по делото в срока по чл. 283 от ГПК. По този въпрос в отговора по чл. 287 от ГПК на представителя на ответника се поддържа, че съществува изобилна и безпротиворечива съдебна практика, според която писмената форма важи и при прекратяване на трудовото правоотношение.
При положение, че въпросът, по който се иска произнасяне от ВКС в производството по чл. 288 от ГПК по допускане на обжалването, касае претенция, по която има влязъл в сила съдебен акт, който ищцата касаторка Г. няма правен интерес да обжалва и този въпрос няма отношение към обусловените претенции по т.2 и т.3 на чл. 344 от КТ, не е налице предпоставката по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело по тези претенции само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2009 г. Това обуславя неоснователността на искането на Е. Г. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което то следва да се отклони. При този изход на спора на ответника по касация С.[населено място] следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция според приложения договор за правна помощ към отговора на жалбата.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. окръжен съд от 19.Х.2009 г. постановено по гр.д.№ 383/2009 г.
Осъжда Е. Райчева Г. от[населено място] да заплати на С. “Св.Св.К. и М.”[населено място] направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 596 лв. разноски по делото за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: