О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 190
гр.С., 29.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 254/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е по искане на М. А. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на П. апелативен съд № 133 от 27.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 85/ 2010 г. С него е потвърдено определение на П. окръжен съд от 27.11.2009 г. по гр.д.№ 2088/ 2009 г., с което частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Д. А. Р. сумата 619 лв разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че липсва съдебна практика по въпроса как се определя цената на иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД, съответно размерът на дължимата по такъв иск държавна такса. Жалбоподателката счита, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и поради това моли определението да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество поддържа, че определението е неправилно и че Д. Р. не дължи държавна такса в увеличен размер, съответно не може, въпреки плащането на тази такса, да претендира възлагането й като разноски по делото от ответниците по иска.
Ответната по частната жалба страна Д. А. Р. не взема становище.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за недопустима, поради което не следва да се разглежда искането за допускане до касационно обжалване.
Съгласно чл.274 ал.4 от ГПК (редакция преди измененията ДВ бр.100 от 2010 г.), касационното обжалване е изключено по отношение на определения, при които обжалваемият интерес не надвишава сумата 1 000 лв. Под обжалваем интерес законът разбира материалният интерес във въззивното производство. В конкретния случай пред въззивния съд е обжалван акт на първоинстанционен съд, с който по реда на чл.248 от ГПК са присъдени разноски в размер 619 лв. Следователно обжалваемият интерес за частната жалбоподателка е под 1 000 лв. С оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК, в тази хипотеза въззивното определение е окончателно, независимо от това, че в самото него е указано друго. Подадената срещу такова определение касационна жалба е недопустима и не може да бъде разглеждан въпросът има ли основания за допускане на обжалването.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на М. А. Д. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на П. апелативен съд № 133 от 27.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 85/ 2010 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: