3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 286/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] Пловдив чрез пълномощника адв. Р. К. от Пловдивската АК срещу въззивното решение на П. апелативен съд № 116 от 20.V.2009 г. по гр.д.№ 41/2009 г. , с което е оставено в сила решението на П. окръжен съд по гр.д.№ 1780/2003 г. от 14.VІІ.2006 г. , с изключение на уважената част на иска за сумата 11721.90 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения на ищеца Районен кооперативен съюз Пловдив склад за вълна за времето от 20.VІ.1998 г. до 8.Х.2001 г. , в която част претенцията е отхвърлена. Поддържат се оплаквания за необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. По делото е постъпила и касационна жалба от третото лице помагач по делото Министерство на земеделието и храните, която е върната поради неизпълнение на изискванията по чл. 284 ал.3 т.4 от ГПК с разпореждане № 940 от 10.ІХ.2009 г. на П. апелативен съд, което не е обжалвано.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от ищеца по делото Районен кооперативен съюз[населено място] (Р.), представляван от председателя си Л. Ф., чрез адв. Ц. Ч. от САК и юрисконсулт Ц. А., в който се поддържа на първо място, че отсъстват изискуемите предпоставки на чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Евентуално се изтъква, че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба на [фирма] Пловдив е постъпила в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Р.-Пловдив е предявил иск срещу жалбоподателя “Т. к.-90” за сумата 90727 лв обезщетение за пропуснатите ползи от склад за вълна, собствен на ищеца, за периода от 20.VІ.1998 г. до 20.VІ.1999 г., както и за периода от 21.VІ.1999 г. до 8.Х.2001 г. частичен иск за сумата 9272.80 лв от цялостно вземане в размер на 208 672.56 лв, впоследствие увеличен по реда на чл. 116 от ГПК(отм.) с молба от 1.Х.2004 г.. Правото на собственост върху имота и осъждането на ответника да предаде владението на процесния склад са били предмет на спор по чл. 108 от ЗС между същите страни по предходно производство по гр.д.№ 2254/1999 г., завършило с влязъл в сила съдебен акт с решение на ВКС от 14.VІ.2001 г., с който са признати правата на Р. Пловдив върху процесния склад. Безспорно е по делото, че ответника [фирма] е ползвал склада за свои нужди в процесния период до 8.Х.2001 г., когато е извършено доброволно предаване от ответника на ищеца с приложен приемо-предавателен протокол от същата дата.
По настоящото дело с решение на ВКС V г.о. по гр.д.№ 5059/2007 г.са дадени конкретни указания относно правното основание на претенцията, както и относно процедурата за възстановяване на кооперативната собственост по предходния спор по чл. 108 от ЗС, във връзка с неправилни съображения на П. апелативен съд за отхвърляне на претенцията за обезщетението за ползване на имота.
При новото разглеждане на спора П. апелативен съд много подробно и задълбочено е отговорил на всички релевирани доводи и искания на ответника (сега касатор), изложени до този момент, независимо от неговата пасивна позиция по време на разглеждане на спора пред въззивната инстанция. Разгледал е претенцията като такава с правно основание чл.п 59 от ЗЗД в съответствие с указанията в отменителното решение на ВКС. С обжалвания пред ВКС съдебен акт е прието, че ответникът дължи на основание чл. 59 от ЗЗД обезщетение за ползване на склада за вълна за претендирания период от време сумите 44 635.86 лв за първия период от време от 20.VІ.1998 г. до 20.VІ.1999 г. и сумата 112.251.39 лв за периода от 21.VІ.1999 г. до 8.Х.2001 г.. със законните лихви върху посочените главници начиная от предявяване на иска 18.VІ.2003 г.
Касационната жалба на ответника [фирма] е съвсем бланкетна, а постъпилото изложение на основания за допускане на касационно обжалване съдържа оплаквания относими към предходния спор с правно основание чл. 108 от ЗС, завършил с влязъл в сила съдебен акт преди завеждане на настоящото дело, т.е. те са ирелевантни за формиране на решаващата воля на съда за изхода по конкретното дело по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Липсва обосновка на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Не са формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, което съгласно цитираната по-горе точка от тълкувателното решение е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
С оглед на изложеното, искането на касатора за допускане на касационно обжалване е неоснователно и следва да се отклони, като на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 3600 лв. за настоящата инстанция.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 20.V.2009 г. постановено по гр.д.№ 41/2009 г. от П. апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] Пловдив бул. В.Л. № 244 да заплати на Р.[населено място], ул. О. № 4 сумата 3600 лв юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: