О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр.София, 30.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание
на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 496/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. Г. Н. и В. Г. Н. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 721/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 1653/ 2009 г. в частта, в която С. и В. Н. са осъдени да заплатят солидарно на С. Г. С. сумата 1 608,44 лв – ? от стойност на извършен ремонт на покрив, със законната лихва върху тази сума от 03.12.2008 г. до окончателното й изплащане. В останалата част въззивният съд е отменил решението на СРС и е отхвърлил претенциите на С. Г. С..
В отхвърлителната част решението на Кюстендилски окръжен съд не е обжалвано, поради което следва да се счита влязло в сила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателите, че за да постанови атакуваното решение въззивният съд е отговорил положително на материалноправния въпрос дължат ли собствениците на една сграда освен необходимите разноски за поддържането, също и разходите, направени за подобрения на общи части в тази сграда. Считат, че така даденият отговор е противоречие с практиката на съдилищата, а и отговорът по него е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Цитирани са и приложени решение от 05.12.2008 г. по а.д. № 7212/ 2008 г. на ВАС, решение от 04.04.2008 г. по а.д. № 9544/ 2007 г. на ВАС, решение от 20.02.2008 г. по гр.д. № 3356/ 2007 г. на Пловдивски РС и решение от 07.04.2009 г. по гр.д. № 13/ 2009 г. на Бургаски АС. Допускането на обжалването според касаторите ще е в интерес на правото, тъй като ще осигури точно и еднакво прилагане на закона спрямо всички граждани. Поради това се иска допускане на касационно обжалване на решението, съответно – отмяната му.
Ответникът по касация С. Г. С. оспорва жалбата. Според него цитираната от касаторите съдебна практика касае хипотези, различни от настоящата, а освен това решенията на гражданските съдилища не били влезли в сила. Счита, че въззивният съд е отговорил на повдигнатия от касаторите въпрос в унисон с практиката на съдилищата. Поддържа, че изводите на въззивния съд са законосъобразни и моли атакуваното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, евентуално – да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
Не могат да бъдат споделени доводите на касаторите за наличие на противоречива практика по въпроса дали подобренията в сграда, в която отделни собственици притежават отделни етажи, подлежат на заплащане от всички собственици. Не е възможно такъв извод да се направи въз основа на представените решения на районен и апелативен съд, тъй като тези съдебни актове са приложени в копие и без да е установено влезли ли са в сила. Невлезли в сила решения не могат да бъдат основание да се заключи, че практиката на съдилищата е противоречива, тъй като същите могат да бъдат отменени или изменени по реда на инстанционния контрол, т.е. те не дават окончателен отговор на въпросите, разрешени от съдилищата при разглеждане на спора. Що се касае до решенията на ВАС, то следва да се има предвид, че съгласно т.3 от ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „практика на съдилищата” по смисъла на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК не включва практиката на административните съдилища. Следователно каквото и да е тълкуването в приложените съдебни актове на Върховния административен съд, то не може да обоснове извод за приложимостта на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Независимо от изложеното касационното обжалване следва да се допусне, тъй като по повдигнатия въпрос няма трайно установена практика и произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за постигане на целите по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд от 28.12.2009 г. по гр.д. № 721/ 2009 г. в осъдителната му част.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 32,17 лв (тридесет и два лева, седемнадесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: