О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512
гр.София, 11.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 717/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Л. И. Я. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 18 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 5/ 2010 г. С въззивното решение е потвърдено решение на Търговищки районен съд по гр.д. № 936/ 2009 г., осъждащо касатора да заплати на П. И. П. сумата 5 000 лв обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД със законната лихва и 550 лв разноски по делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че в обжалваното решение въззивният съд е решил въпроса за отговорността й без да съобрази критериите за определяне на дължимото обезщетение. Счита същото за прекомерно, даващо възможност на пострадалия да се обогати неоснователно. Според нея по този начин не се компенсират вредите на ищеца, а се допълват доходите му в нарушение на принципа, забраняващ злоупотребата с права. Според жалбоподателката отговорът на тези въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Иска се допускане на касационно обжалване на решението, съответно отмяната му и разглеждане на спора по същество, с последващо отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по касация П. И. П. оспорва жалбата с доводи по същество, без да вземе становище по въпроса за допускане на касационното обжалване.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да се допусне обжалването следва да е формулиран принципен въпрос, който да е от значение за конкретното дело и на който въззивният съд да е дал отговор в атакуваното решение. Освен това отговорът на въпроса трябва да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР № 1 от 2010 г. на ОСГТК хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице, когато разглеждането на формулираният въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, за да се създаде съдебна практика по прилагането на закона, когато е непълен, неясен или противоречив или за да бъде тази практика осъвременена.
Тези предпоставки не са налице. Единственият повдигнат в изложението по чл.280 от ГПК въпрос касае размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Обаче по този въпрос законът е ясен (чл.52 от ЗЗД) и по прилагането му има изобилна и непротиворечива практика. Налице е и задължителна практика за критериите, по които се определя размерът на обезщетението за неимуществени вреди, обективирана в раздел ІІ на ППВС № 4 от 1968 г. Обжалваното решение не противоречи на тази практика, не се налага нито осъвременяване на практиката, нито изменянето й, за да са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Поради това не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Искането в тази насока следва да се отхвърли, без произнасяне по разноските, тъй като право на такива има само ответникът по касация. Той нито е поискал възлагане на разходите по касационното производство, нито е доказал да са направени такива, поради което няма какво да му бъде присъдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 18 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 5/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: