О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 508
София, 05.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1021/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Х. П. от[населено място] чрез пълномощника му адв. А. Г. от Пловдивската адв.колегия срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд от 30.Х.2009 г. по в.гр.д.№ 2119/2009 г. за потвърждаване на решението на Пловдивския районен съд, 1 брачен състав от 17.ІV.2009 г. по бр.д.№ 1116/2008 г. Жалбата се отнася само до частта за ползването на семейното жилище. Поддържат се оплаквания за произнасяне в противоречие с практиката на ВКС, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна касационна жалба от В. П. С. от[населено място] по въпроса за вината за разстройството в брачните отношения. Поддържат се оплаквания за необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. По жалбата на И. П. в постъпил отговор тя изтъква, че тя (жалбата) не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 от ГПК, евентуално, че тя е неоснователна по същество. Касаторът П. не е взел становище по насрещната касационна жалба на С..
Жалбите са подадени в сроковете по чл. 283 от ГПК за първата и чл. 287 ал.2 от ГПК за втората срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и са процесуално допустими, втората при сбъдване на поставеното в чл. 287 ал.4 от ГПК процесуално условие за това.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
По въпроса за ползване на семейното жилище: В исковата си молба И. Х. П. е направил искане за предоставяне на него за самостоятелно ползване на семейното жилище – къщата в[населено място], Старозагорска област, закупено по време на брака на страните. В тази молба сам той сочи, че от 1991 г. живее и работи без прекъсване в Италия,[населено място], където са живяли с ответницата след сключване на брака им през 2002 г., а жилището в[населено място] – да го ползват по време на отпуските им в България. Това не е било спорно по делото и в съответствие с така установените факти по делото Пловдивският районен съд в мотивите си е приел, че семейното жилище се е намирало в М., където е настъпила фактическата раздяла през месец ІХ.2008 г. и понеже никоя от страните не е заявила искане за предоставянето му, не се е произнесъл по този въпрос, като е приел, че къщата в[населено място] не представлява такова жилище. Пловдивският окръжен съд е споделил тези изводи и е приел, че по смисъла на чл. 107 от СК(отм.) семейното жилище е било в М., а двуетажната къща в[населено място] не представлява такова жилище и не следва ползването й да се предоставя на страните по реда на чл. 107 от СК(отм.). В този смисъл са и показанията на посочен от касатора свидетел- неговия баща Х. П..
При обосноваване наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК касаторът П. в молба от 16.ІV.2010 г. се позовава на Постановление № 12/1971 г. на Пленума на ВС на РБ – т.4 б.”а” и “б”. Спорът по настоящото дело не е решен в противоречие на посоченото Постановление № 12/1971 г. Не са налице и другите предвидени в чл. 280 ал.1 т.1-3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване в частта за ползването на семейното жилище. Не е посочен правен въпрос, разрешен в обжалваното решение от значение за изхода на делото, обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Непосочването на такъв въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това според т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Изложеното обуславя отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, поради което искането за това на касатора П. като неоснователно следва да се отклони.
Щом касационната жалба не се допуска до разглеждане, то и насрещната жалба на ответницата С. на основание чл. 287 ал.4 от ГПК не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1733 на Пловдивския окръжен съд от 30.Х.2009 г. по в.гр.д.№ 2119/2009 г. относно ползването на семейното жилище и вината.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: