О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 640
София, 02.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1249/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. ф. “З.” чрез пълномощника юрисконсулт П. В. срещу въззивното решение № 213 на Благоевградския окръжен съд от 13.V.2010 г. постановено по гр.д.№ 319/2010 г. за потвърждаване на решение № 1327/19.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 2921/2009 на Благоевградския районен съд за уважаване на предявените от Н. С. С. от[населено място] искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи и нарушение на съдопроизводствените правила.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ищцата по делото Н. С..
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ на Н. С. срещу ДФ “З.” са уважени поради непреодоляна закрила по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ – тя страда от диабет и исхемична болест на сърцето, видно от приложената в първата инстанция рецептурна книжка на хронично болен, поради което е следвало работодателят да получи разрешение от Инспекцията по труда за това уволнение, каквото безспорно не е налице преди издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330 ал.2 т.6 от КТ от 29.Х.2009 г. Писменният документ, удостоверяващ заболяванията й, е приложен по делото и приет като доказателство в първото заседание пред Благоевградския районен съд, след като в доклада по делото съдът е дал указание, че в тежест на ищцата е да установи наличие на заболяванията по Наредба № 5/1987 г. Това е станало независимо от направеното от пълномощника на работодателя възражение за несвоевременност на представяне на този документ.
По повод на подновеното пред въззивната инстанция възражение на настоящия касатор за несвоевременно прилагане на документа, Благоевградският окръжен съд го е изключил от доказателствата по делото, поради неспазване на срока по чл. 146 от ГПК. За да сподели направените от първата инстанция изводи за непреодоляна закрила по чл. 333 ал.1 т.3 от КТ, Благоевградският окръжен съд е приел, че работодателят не е доказал провеждане на процедура по чл. 1 ал.2 във връзка с чл. 2 на Наредба № 5 от 20.ІІ.1987 г. от Министъра на народното здраве и председателя на ЦС на Б. – че е събрал предварителна информация дали ищцата не страда от болестите посочени в чл.1 ал.1 т.1-6 от Наредба № 5. Това е обосновало изводът за основателност на претенциите на ищцата С. за признаване незаконност на уволнението й, възстановяване на заеманата длъжност и осъждане на ответника да й заплати обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ.
В подадената касационна жалба и изложението към нея на ДФ “З.” липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК. Изложени са доводи във връзка с изключване на рецептурната книжка от доказателствата по делото и независимо от това – потвърждаване на решението за уважаване на исковете по чл. 344 ал.1 от КТ. Според жалбоподателя в КТ не се предвижда процедура за получаване на информация за заболявания по Наредба № 5/1987 г., поради което счита, че подзаконовият акт противоречи на КТ. Според утвърдената съдебна практика изискванията на Наредба № 5/87 г. представляват доразвитие на нормативната уредба на КТ и не й противоречат.
Според Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. т.1 непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В тази връзка липсата на формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК в жалбата и изложението обуславят извод за отсъствие на задължителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, поради което искането на касатора следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213/13.V.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 319/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: