О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 13.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
гр.дело № 1049/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. от[населено място] чрез адв. В. К. от Благоевградската адв.колегия срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 157 от 12.ІV.2010 г. постановено по гр.д.№ 198/2010 г. за потвърждаване на решение № 3958/14.VІІІ.2008 г. на Благоевградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК [община] не е представила отговор на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата Г. Г. е била назначена за счетоводител в отдел “К.” към [община], като на тази длъжност е имало общо 4 счетоводители. С решение на О. съвет от 29.ІІ.2008 г. е извършено съкрщение на щата, считано от 1.ІV.2008 г., като броя на счетоводителите в този отдел е намален с един. Извършен е подбор от комисия в състав: зам.кмета по съответните дейности(включващи и “К.”), главния счетоводител и технически сътрудник, която е оценявала 4 счетоводители, от които ищцата Г. е получила най-малък брой точки. Комисията се е позовала на неумението на ищцата да си служи с програмни продукти на счетоводна система, както и на конкретни допуснати от нея грешки, за които главната счетоводителка е дала данни. И. от комисията по подбора период от време е четири месеца – от ХІІ.2007 г. до края на март 2008 г. Въз основа на резултатите от подбора е съкратена ищцата, която работи в Общината още от 1978 г. по разпределение след завършване на висше икономическо образование в С.. Благоевградският районен съд с решението си от 14.VІІІ.2008 г. по гр.д.№ 893/2008 г. е отхвърлил исковете й по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ по съображение, че прекратяването на трудовото правоотношение между страните е извършено в съответствие със закона и правилата за извършване на подбора, по които е работила комисията.
Благоевградският окръжен съд е отменил първоинстанционния съдебен акт с решение № 796/13.ХІ.2008 г. постановено по гр.д.№ 985/2008 г. и вместо това е постановил друго за уважаване на претенциите й въз основа на представен екземпляр от протокола на О. съвет от 29.ІІ.2008 г. с липсващи точки във връзка с взетото решение за намаление на щатните бройки за счетоводители. При първото касационно разглеждане Върховният касационен съд с решение № 172 от 23.ІІ.2010 г. по гр.д.№ 386/2009 г. е приел, че въззивната инстанция е следвало на основание чл. 146 ал.2 от ГПК, както и чл. 7 и 10 от ГПК да укаже на работодателя, че съдържанието на протокола е непълно. Решението на Благоевградския окръжен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания да се приеме целия протокол от заседанието на О. съвет от 29.ІІ.2008 г.
При новото разглеждане на спора Благоевградският окръжен съд е изпълнил това указание и при съобразяване със съдържанието на протокола на О. съвет е споделил изводите на районния съд за неоснователност на претенциите на ищцата, като е оставил в сила решението на първата инстанция за отхвърляне на исковете по чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ.
Поставените въпроси в изложението на касаторката са на първо място за компетентния орган за извършване на съкращение в щатното разписания в общината по Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) – Кмета или О. съвет, с прилагане на по-стара практика на ІІІ г.о. на ВКС от 1999 г. Тази практика е преодоляна с решения № 812 от 14.V.2010 г. на ІV г.о. на ВКС постановено по гр.д.№ 3823/2008 г. по описа на V гражданско отделение и № 284 от 21.VІІ.2010 г. на ІV г.о. на ВКС постановено по гр.д.№ 378/2009 г. Налице е задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. , която е в синхрон с направените от въззивния съд изводи, така че не е налице предпоставката по чл. 280 ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване по този въпрос.
Вторият въпрос в изложението към жалбата е във връзка с извършените процесуални действия при новото разглеждане на спора по прилагане на протокола от заседанието на О. съвет, които според касатора са в противоречие с разпоредбата на чл. 260 във връзка с чл. 266 от ГПК, както и с чл. 313 от ГПК. Преди всичко тези действия на въззивния съд са в изпълнение на задължителните според чл. 294 ал.1 изр.2 от ГПК указания на ВКС, а те и не противоречат на посочените норми на чл. 260 и чл. 266 от ГПК, тъй като писмените доказателства трябва да се прилагат в своята цялост, а не при непълнота на тяхното съдържание, за изясняване на делото от фактическа и правна страна в съответствие с основното начало на процеса по чл. 10 от ГПК – за установяване на истината.
На последно място касаторът се позовава на нови обстоятелства, станали известни впоследствие и налагащи допускане на нови доказателства по чл. 260 т.6 във връзка с изискванията на чл. 266 от ГПК във връзка с установяване на извършено назначение в отдела, от който е съкратена ищцата, няколко месеца след прекратяване на трудовото правоотношение с нея, на нов служител с идентични на нейните задължения. Поставеният въпрос няма отношение към решаващите изводи на съда при преценка на релевантните факти относно правомерността на действията на работодателя при уволнението на ищцата поради съкращение на щата. Според установената съдебна практика на ВКС на преценка подлежат само фактите, осъществили се преди заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Последващите действия на работодателя във връзка с назначаване на нови работници и служители касаят въпроси на целесъобразност, които са извън подлежащите на установяване по спора между страните. При така изложените съображения, нито един от поставените въпроси от касатора не е такъв по чл. 280 ал.1 от ГПК налагащ допускане на касационното обжалване, т.е. не са налице предпоставките на посочения законов текст по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ от 19.ІІ.2010 г. Поради това и искането за допускането на това обжалване на ищцата Г. Г. следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 157 от 12.ІV.2010 г. постановено от Благоевградския окръжен съд по гр.д.№ 198/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: