О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр.С., 25.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 419/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е частна жалба на М. Д. Т. срещу определение на Смолянски окръжен съд № 80/ 17.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 141/ 2010 г. С него са потвърдени: разпореждане на Чепеларски районен съд от 06.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 1/ 2010 г., в частта му, допускаща незабавно изпълнение на заповед за изпълнение № 11 от същата дата, издадена против частната жалбоподателка по заявление на М. И. Г.; определение на Чепеларски районен съд № 45 от 22.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 1/ 2010 г., с което е отхвърлено искането на частната жалбоподателка за спиране на изпълнителното производство по изп.д.№ 6/ 2010 г. на Д. при Чепеларски районен съд, образувано въз основа на заповед за изпълнение № 11 от 06.01.2010 г.; и определение на Чепеларски районен съд № 73 от 09.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 1/ 2010 г., с което е отхвърлено ново искане на частната жалбоподателка за спиране на изпълнителното производство по изп.д.№ 6/ 2010 г. на Д. при Чепеларски районен съд, образувано въз основа на заповед за изпълнение № 11 от 06.01.2010 г.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не държи сметка, че спогодбата, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение срещу нея, не е породила действие поради липса на форма и основание. Въз основа на това поддържа, че са налице предпоставките за „обезсилване на незабавното заповедно производство” и моли определението на въззивния съд, с което жалбите й са отхвърлени, да бъде отменено. Като основание за допускане на обжалването повдига процесуалноправните въпроси относно съотношението между заповедното производство и правилата за подсъдност в общото исково производство и за формата на документа, въз основа на който се издава заповед за изпълнение.
Ответната по частната жалба М. И. Г. оспорва жалбата, поддържа, че в нея не са изложени основания за допускане на обжалването и че определението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, но искането за допускането на касационно обжалване се явява неоснователно.
По заявление на М. Г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение против частната жалбоподателка М. Т. е образувано гр.д.№ 1/ 2010 г. на Чепеларски районен съд. Документът, въз основа на който е поискано издаване на заповедта, е спогодба с нотариална заверка на подписите на страните, съдържаща задължение да плащане на парични суми. Спогодбата е представена по делото в препис и в оригинал (впоследствие върнат на заявителя) и е счетена от съда за редовна от външна страна. Въз основа на нея е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като е образувано изпълнително производство. Отхвърлени са исканията за спиране на изпълнението поради това, че длъжницата М. Т. не е представила никакви доказателства в подкрепа на това искане и че не е дадено обезпечение на кредитора.
С обжалваното определение действията на районния съд са потвърдени, тъй като документът за спогодбата е редовен от външна страна и няма доказателства, обосноваващи спиране на принудителното изпълнение.
При тези данни следва да се приеме, че повдигнатите от частната жалбоподателка процесуалноправни въпроси не обуславят въззивното определение. Съдът не се е занимал с това, какво е съотношението между правилата за издаване на заповед за изпълнение и правилата за подсъдността при исковото съдопроизводство, тъй като този въпрос няма отношение към процесния случай. Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК се издава винаги от районния съд, независимо от цената на вземането, което се претендира. Няма значение и въпросът за формата и съдържанието на спогодбата, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение. В заповедното производство съдът не проверява валидността на спогодбата, а само редовността на документа, в който тя е обективирана. Валидността на спогодбата може да бъде оспорена в исков процес по възражение на длъжника, каквото в случая е подадено и исково производство е образувано. Там е мястото на доводите за липса на форма и основание на спогодбата. По реда на чл.419 и чл.420 от ГПК съдът проверява само налице ли са предпоставките за провеждане на незабавно принудително изпълнение, но не и валидността на изпълнителното основание. Повдигнатите от частната жалбоподателка въпроси нямат отношение нито към допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, нито към предпоставките за спиране на изпълнителния процес, поради което не обуславят въззивното определение и не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване. Искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Смолянски окръжен съд № 80/ 17.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 141/ 2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: