1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.С., 24.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 607/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. С. С. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 374 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 777/ 2009 г. С въззивното решение е отменено изцяло решение на Р. районен съд по гр.д.№ 418/ 2008 г., след което е уважен предявения против касатора от Д. К. Д. иск за разваляне поради неизпълнение на договора, сключен с нотариален акт № 24, т.ХІ от 02.06.1995 г. на нотариус при Р. районен съд, с който Д. К. Д. прехвърля на Д. С. С. недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е решил неправилно материалноправният въпрос за мястото на изпълнение на задължението на приобретател по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Счита, че по въпроса има противоречива практика, тъй като в обжалваното решение било прието, че приобретателя следвало да живее в едно домакинство с прехвърлителя, а решения на ВКС по гр.д.№ 159/ 1999 г., 502/ 2003 г и 1241/ 2004 съдържали мотиви, според които от договора за издръжка и гледане за страните по него не възниква задължение за съвместно живеене в едно домакинство. На това основание касаторът моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация Д. К. Д. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение обаче е неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира въпрос, който обуславя правните изводи на въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС, по който има противоречива практика или който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ако такъв въпрос е изложен, но той не предпоставя крайния изход от спора, то по него обжалването не може да бъде допуснато.
В конкретния случай единственият повдигнат от жалбоподателя материалноправен въпрос не обуславя въззивното решение. С последното искът е уважен не поради това, че приобретателят по договор за издръжка и гледане има задължение да живее в едно домакинство с прехвърлителя. Въззивният съд е изложил мотиви, според които по делото е установено, че приобретателят не е изпълнявал задължението си да се грижи за прехвърлителя. По тези съображения искът е уважен, а не защото приобретателят не е живял в едно домакинство с прехвърлителя по договора. Прието е, че спорадичното посещаване от страна на касатора на дома, където е живял прехвърлителя (и то предимно в почивните дни), не съответства на нуждите от издръжка на прехвърлителя, който е претърпял два инсулта, операция на простатата и други заболявания и се е нуждаел от ежедневна помощ в обслужването си. Следователно въззивният съд не е извел мотиви, че приобретателят е длъжен да живее в едно домакинство с прехвърлителя, а е извел мотиви, че и при наличие на отделни домакинства, приобретателят е длъжен да полага ежедневни грижи за прехвърлителя, щом последният се нуждае от такива. По този въпрос съдебната практика е трайно установена и непротиворечива, а въпросът за дали за изпълнение на договора е било нужно съвместното живеене на приобретателя и прехвърлителя, не предпоставя правните изводи на въззивния съд, т.е. не обуславя въззивното решение по смисъла на ТР № 1 от 19.02.2010 г. Поради това не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Р. окръжен съд № 374 от 30.10.2009 г. по гр.д.№ 777/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: