1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр.София, 02.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 6/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Й. Ц. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 556 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 461/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Елинпелински районен съд по гр.д.№ 414/ 2008 г., като по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Ц. детска градина „З.” –[населено място] искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на Й. П., извършено със заповед № 91/ 06.10.2008 г. на директора на Ц. “З.”, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност “детски учител” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 2 200 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно прилагайки нормата на чл.333 от КТ. Повдига материалноправните въпроси прилага ли се закрилата по чл.333 ал.6 от КТ в случаите, в които се прекратява на основание чл.325 т.5 от КТ срочно трудово правоотношение с ползваща отпуск за бременност и раждане служителка, както и не се ли поставя в по-неблагоприятно положение такава служителка, в сравнение с работещите на безсрочен трудов договор. Според жалбоподателката отговорът на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация Ц. „З.” не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателката и ответника е сключен трудов договор за определено време – до завръщане на работа на заместван служител. Този договор е прекратен със завръщането на служителя, когото ищцата е замествала – по силата на самия факт на завръщането. Към момента на прекратяването ищцата не се е ползвала от закрила по чл.333 от КТ, тъй като с такава не се ползват служители, чието правоотношение се прекратява по чл.325 от КТ.
Следователно поставените от жалбоподателката въпроси обуславят въззивното решение, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те обаче нямат претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посоченото тълкувателно решение изяснява, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Тези предпоставки не са налице. Законът е ясен, а и практиката по прилагането му е утвърдена. Закрилата по чл.333 ал.6 от КТ важи при уволнение на служителка, ползваща отпуск за бременност и раждане, а уволнението представлява едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с волеизявление на работодателя. Когато трудовото правоотношение се прекратява не с волеизявление на работодателя, а по силата на факти, стоящи извън неговата воля, уволнение няма. В тези случаи има прекратяване на трудовото правоотношение, при което защитната норма на чл.333 ал.6 от КТ няма действие. Когато трудовият договор е сключен за определено време – до завръщане на работата на заместван работник или служител – той се прекратява по силата на факта на завръщане на замествания на работа. Прекратяването настъпва без волеизявление на работодателя – заповедта за освобождаване на заместващия работник в случая има само декларативно значение. Тя констатира вече настъпилото прекратяване на правоотношението, но няма конститутивен ефект. Поради това в хипотезата на чл.325 т.5 от КТ закрилата по чл.333 ал.6 от КТ няма действие и това не представлява поставяне на работника в по-неблагоприятно положение в сравнение с работещите на срочен трудов договор. Касае се за особеност при самото възникване на трудовото правоотношение, която е отчетена от законодателя и именно поради спецификите на договора за заместване той не е включил прекратяването му в обхвата на закрила по чл.333 ал.6 от КТ.
Следователно няма основания за допускане на касационното обжалване и искането в тази насока следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 556 от 14.10.2009 г. по гр.д.№ 461/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: