3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 01.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 778/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. по криобиология и хранителни технологии (И.) със седалище и адрес на управление от[населено място], чрез от адв. С. К. от С. адв.колегия срещу въззивното решение на Софийския градски съд, въззивно отделение ІV-г състав от 11.І.2010 г. постановено по гр.д.№ 6982/2008 г., с което е оставено в сила решението на Софийския районен съд, гр.колегия, 77 състав от 17.VІІ.2003 г. по гр.д.№ 1257/2002 г. за уважаване на предявения от Р. И. М. иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ и отхвърляне на насрещния иск на И. с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК не е постъпил отговор от ищцата по делото Р. Й. М..
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищцата Р. М. е била назначена на длъжност заместник директор по икономическите и социални въпроси в И. по зърнени храни и фуражна промишленост К. от 1997 г. Поради извършена реорганизация на научните инстутити към Национален център за аграрни науки София е издадена заповед от 19.І.2001 г., с която на основание чл. 123 от КТ към И. по животновъдни науки –К. са преминали 30 лица, между които и ищцата Р. М.. Впоследствие със заповед от 25.ІХ.2001 г. на Н. център по аграрни науки в изпълнение на ПМС/24.ІV.2001 г. публикувано в Д.в. бр.44/8.V.2001 г. е наредено при спазване разпоредбата на чл. 123 от КТ да преминат от И. по животновъдни науки към И. по криобиология и хранителни технологии (И.) – ответник по делото, 7 служители, между които и ищцата Р. М., като е посочено, че заповедта влиза в сила от 8.V.2001 г. – т.е. 4 и половина месеца преди издаването й. В изпълнение на тази заповед на 22.Х.2001 г. ответният институт е предложил на ищцата да подпише проект за трудов договор за длъжност старши експерт, но тя отказала поради промяна в длъжността, трудовите функции и заплатата. На 18.ХІІ.2001 г. И. е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата от длъжност заместник-директор по икономически и социални въпроси поради съкращение в щата след извършен подбор на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ.
В исковата молба се сочи от ищцата, че тя не е имала трудово правоотношение с ответния институт И., а с института по животновъдни науки, според заповедта от І.2001 г., но ако се приеме, че И. е бил неин работодател, съдът да признае незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение, тъй като липсва решение за съкращение в щата, с което да е премахната нейната длъжност, нито е извършван подбор, като са предявени исковете с правно основание чл. 344 ал.1 т.1-3 от КТ. И. е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД за връщане на полученото трудово възнаграждение от ищцата.
В обжалваното решение на СГС е прието, че трудовоправната връзка с ответния институт е създадена по силата на нормативен акт – Постановление на МС за създаване на И. и за закриване на И. по зърнени храни и фуражна промишленост К.. Не е установено изобщо наличие на съкращение в щата, нито е извършван подбор от работодателя. Оставено е в сила решението на районния съд за уважаване на трите иска на ищцата по чл. 344 от КТ и отхвърляне на насрещния иск.
В изложението към касационната жалба на работодателя като основания за допускане на обжалването се сочат:
М. въпрос във връзка с тълкуване по чл. 20 и 20а от ЗЗД на волята на страните относно съществуването на трудовоправната връзка поради неподписването на предложения на 22.Х.2001 г. трудов договор на ищцата с ответния институт. Този въпрос не е от значение за решаване на спора, тъй като изводите на съда при решаване на спора не се основават на тълкуване волята на страните по трудовия договор, а са анализирани нормативните актове по създаване на И. и закриване на съществуващия преди това институт, в който е работила ищцата и въз основа на тези норми е обоснован извод за наличие на договор между страните, независимо от неподписването му от ищцата.
Липсваща според касатора съдебна практика по приложението на чл. 62 и чл. 63 от КТ относно формата на трудовия договор като следващ въпрос по чл. 280 ал.1 от ГПК. И по така формулирания въпрос съществува установена и непротиворечива съдебна практика за необходимост от писмена форма за сключване и прекратяване на трудовия договор. Отказът на ищцата да подпише предложения й от ответника трудов договор се дължи на различната длъжност относно преназначаването й и размера на заплатата й.
С оглед на изложеното, искането за допускане на касационно обжалване на И. в производството по чл. 288 от ГПК е неоснователно и следва да се отклони.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.І.2010 г. на Софийския градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV-г. състав постановено по гр.д.№ 6982/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: